На 24 юли  отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на Българската академияна науките. Той е син на историка Йосиф Иречек и внук на бележития славист Павел Шафарик. Завършва история във философския факултет на Карловия университет в Прага и през 1876 г. на 22 години защитава докторат на тема "История на българите". Още тогава издига тезата, че славянството никога не ще забрави, че българската литература е най-старата славянска писменост. Издаден е едновременно на чешки и немски език, и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания. Това е първото обобщаващо научно изложение на българската история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том "История на българите" (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали. Безценни за българската историография са също и неговите трудове "Пътувания по България" (1888), "Княжество България" (1891), "Военният път от Белград за Цариград и балканските проходи" (1877).

Константин Иречек е професор е по история в университета в Прага от 1884 и във Виена от 1893. През 1879-1884 г. живее в България и участва дейно в културния живот на страната. Дописен член е на Българското книжовно дружество (1872), член на Привременния управителен комитет (1882-1884), редовен член (1884) на Българското книжовно дружество. Главен секретар е на Министерството на народното просвещение (1879-1881), министър на народното просвещение (1881 – 1882), председател на Учебния съвет при министерството (1882-1884) и директор на Българската народна библиотека (днес Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий") в София (1884). От 1893 г. е съветник при австро-унгарското правителство по въпросите за Балканите.

Нему принадлежат често цитираните думи: "Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо“. Те записани в неговия "Български дневник". Двата тома са цензурирани и предизвикват голям скандал, отбелязва БТА. В своя "Дневник" Константин Иречек разобличава редица спекулации, заговори и любовни интриги и свързаните с тях имена. В него се срещат прикрити с чужд език драстични изрази или цинични думи, загатнати само с първите букви. Особено крайни са обобщенията за чертите на българина: "За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата".

Негови откровения за българския манталитет и до днес се цитират: "В България има една партия – тия, що са министри, и тия, що искат да станат такива"; "Българите никого от своите не оставят да се издигне, всичко повалят на земята"; "Какво представлява опозицията? Естествен отпор на полуобразована страна срещу европейския административен ред"; "Тази нощ изгоря сградата на Народното събрание. Историческо помещение, в което Стамболов ораторстваше, Каравелов ревеше, Балабанов плачеше, Славейков спеше, Горбанов беше бит, а мнозина други изглупяха".

Съставил: Иво Иванов