На 1 октомври светът празнува универсалния език на музиката. Едва ли някой се съмнява в способността на това изкуство да лекува душите и да окрилява мислите, но днес ще добавим още една история, която доказва това – тази на единствения незрящ барабанист в България.

Иво Атанасов е роден и живее в морската столица Варна, а музиката присъства в живота му още от ранното детство. В началото барабани по масата на мелодиите, които изпълнява баща му – акордеонист, а на 16-годишна възраст получава и първите си барабани. Следват няколко години на активно усвояване на инструмента и свирене с различни групи, до критичната за младия мъж 1993-а, когато прогресивно започва да губи зрението си. След година вече е напълно сляп, което провокира тежка депресия и дълъг период, в който той дори спира да излиза от дома си и разчита за всичко на семейството си. През 1998-а се взема в ръце и постепенно започва да се учи да се придвижва с белия бастун, да бъде по-самостоятелен и опитва да се върне към барабаните. Оказва се, че не е лесно, тъй като получава отказ след като групите разберат, че е незрящ. Не след дълго обаче започва да свири в оркестъра за народна музика "Спектър" към Културния дом на слепите във Варна.

"До този момент аз не се бях докосвал до тъпан, бях свирил само на барабани. Ръководителят на оркестъра, Николай Докторов, започна да ми показва ритмите, постепенно навлязох и вече 22 години съм част от тях. Половината от членовете на състава сме незрящи" – връща лентата Иво Атанасов в интервю за БНТ.

Често след края на репетициите с народния оркестър, барабанистът свири и с някоя от двете рок групи, в които членува. За себе си казва шеговито – "Аз  не съм музикант, аз съм барабанист".

"Първата група, която създадох се казва "АКОРД БГ". През 2017 година реших да издиря стари приятели, с които сме свирили преди години – спомня си Иво в интервю за БНР Радио София. – Един от тях – Константин Маймаров, имаше доста особена фамилия и бързо го открих в социалните мрежи. Покрай него намерих и друг, събрахме се и започнахме да свирим кавъри на песни на български рок групи – "Щурците", ФСБ, "Сигнал", "Ахат", "Диана Експрес" и други. Наша цел беше просто да си свирим за удоволствие, но Константин имаше авторски песни, които искахме да запишем. Започнахме да свирим и в някои от варненските клубове. Междувременно към нас се присъедини и клавирист, станахме квартет, а през 2019-а влязохме в студио, където записахме и първия си албум с 9 песни и два инструментала."

Подобно на много рок банди и в тази не липсват търкания и през 2019-а се налага смяна на китариста:

"С "АКОРД БГ" сме доста шарени. Свирим мелъди рок, арт рок, прогресив, фънк, фюжън и дори малко джаз. С другата ми група "Калпазаните от старата школа" свирим хард-рок, но изцяло авторски песни. В нея съм от есента на 2021 година – две китари, бас, ударни и вокал. С тях тази година имахме доста участия по клубове и фестивали" – обяснява Иво.

Има любов между хората, която остава завинаги, смята Иво Атанасов. Такава може да съществува и към неодушевени предмети, каквито са барабаните, категоричен е музикантът:

"Каквото и да става аз никога няма да ги оставя и въпреки депресията, която преживях, музиката си е била в мен и аз не съм спирал да се вълнувам във всеки един момент. Колкото до емоцията на сцената – тя е несравнима, както и това да усетиш любовта на публиката, дошла да те чуе" – убеден е Атанасов.

Текст: Йоан Колев (по интервю на Кристиян Илиев, БНР-Радио София и предаването "Малки истории" на БНТ)