След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и гости на града могат да разгледат картините в сградата на местната администрация и в тази на Регионалния природонаучен музей.
Част от изложбата е и т.нар. "Дърво на желанията", изработено изцяло от рециклирани материали, което събра мечтите и желанията на пловдивчани по време на фестивала през септември. Всеки желае отново ще може да остави своето предложение за създаване на един по-устойчив град. Събраните желания ще бъдат оформени в писмо и изпратени до общината. Инсталацията "Дървото на желанията" е изработена от Мира Мохсен. От 1 до 10 декември тя ще бъде поставена и в Народна библиотека "Иван Вазов" в Града под тепетата.
"Ние сме децата на реката" е фестивал за изкуство, посветен на устойчивия градски живот, опазването на околната среда и грижата за природата. Събитието има за цел да насърчи чувството за отговорност и ангажираност към околната среда сред жителите на града, особено сред децата и младежите. Организаторите обявиха, че през 2025-та ще се състои и второто му издание в разширен формат.
През последните години сътрудничеството между българското и албанското кино се засилва. Албанските продукции все повече намират място на български фестивали и обратното. Това показва нарастващото артистично взаимодействие между двете страни, което носи..
Писателят Калин Терзийски и неговият сборник с разкази "Има ли кой да ви обича?" отварят вратите на Българския културен институт в Берлин на 1 април, когато ще се състои среща на публиката с автора. Животът в града, пълен със загадки, драми и..
За Дивна Шалич Лафчиева казват, че е жена с много родини. Подобно на многоликостта, събрана в нейната душевност, тя е и жена с много призвания. Но най-важното е, че от друмищата, по които е оставила следи, поема голямата любов към живота – тя озарява..
През последните години сътрудничеството между българското и албанското кино се засилва. Албанските продукции все повече намират място на български..