С апломб разпространяваме в социалните си профили гръмки "новини" за седемте огромни маслени портрета на български оперни певци в Ла Скала или за първата българка концертмайстор на новогодишен концерт на Виенската филхармония. Ала понякога оставяме затрупани под лековатото ни отношение и склонност чрез сензации да помпаме национална гордост важни постижения на бележити сънародници. Сред тях ще открием драматичната съдба на т.нар. "Българска роза" – първата родна дива, пяла в световноизвестния милански оперен театър.

Елена Доскова-Рикарди очарова главния диригент на Ла Скала Артуро Тосканини с вълшебния си драматичен сопран, огнен темперамент и чист тон, които я издигат до първостепенна оперна певица. Под неговата палка през 1929 г. българката дебютира на световната оперна сцена в ролята на Лиу от "Турандот" на Джакомо Пучини.

"Родена съм в София през 1898 г. и от малка се изявявах като певица. Затова приемането ми в Музикалното училище ми се видя съвсем естествено. Започнах при Иван Вулпе, който с търпение отваряше все по-широко хоризонта пред мен. През 1920 г. ни предстоеше дипломиране и подготвяхме голям концерт. Имаше много гости, между които и Александър Стамболийски (министър-председател на страната по това време-бел.ред). Той беше възхитен от моето изпълнение и пожела да говори с родителите ми. Обясни им, че може да ми уреди стипендия за чужбина и смеейки се, постави условие да се върна след това в България. Благодарение на него аз заминах за Италия."

Този разказ на Елена Доскова се съхранява в книгата "По златна пепел аз вървях" на Мария Семерджиева. В Рим и Милано бъдещата оперна звезда намира изтъкнати педагози в лицето на Алфредо Мартини и Джузепе Фатуа, а на една от срещите, организирани от музикалната фирма "Паладжи" за прохождащи актьори, съдбата я събира с великия Джакомо Пучини.

"Той лично ми акомпанира, беше изключително мил и внимателен – припомня думите й Магдалена Гигова в рубриката "Адресите на любовта" на програма "Радио София" на БНР. – Каза ми, че заминава за Париж, но щом се върне, ще бъда под негова закрила. За мен, непознатата българка, звучеше много окуражаващо – та това беше оценка и обещание за съдействие на гения Пучини. Повярвах в силите си, вече работех по-упорито и като че ли ми пораснаха криле. Маестрото много ме хареса за премиерата на "Бътерфлай" в Ла Скала. Очаквах с голямо нетърпение завръщането му, но в една ноемврийска студена сутрин вестникарчетата от рано викаха с пълно гърло по улиците на Милано – La morte di Puccini! Е’ morto il Maestro Puccini! (Почина маестро Пучини-бел.ред.)"

Прз 1924 г. в римския театър "Елизео" тя влиза в ролята на Сантуца в "Селска чест" на Пиетро Маскани. Следват изяви на сцената в град Трани, където е Мадалена в "Андре Шение" на Умберто Джордано и в неаполитанския театър "Сан Карло" като Мими в "Бохеми" и Чо-чо-сан в "Мадам Бътерфлай" на Джакомо Пучини. В Ла Скала, освен в "Турандот", се изявява в "Селска чест" и "Бохеми" в партньорство с големите тенори Аурелиано Пертиле, Бениамино Джили и Джовани Манурита.

За съжаление, не след дълго е споходена от най-голямото нещастие, което я изважда завинаги от бляскавия живот на оперните звезди.

"Преди края на операта (премиерата на "Андре Шение" в Генуа – бел. ред.) Елена Доскова-Рикарди внезапно получава силни болки в стомаха – разказва Магдалена Гигова. – С неимоверни усилия успява да завърши участието си, защото е професионалист и след последната завеса пада на пода. Малко по-късно е на операционната маса, а диагнозата е остър перитонит – нещо, което не търпи отлагане. За съжаление, операцията е извършена непрофесионално и след това тя получава пъпна херния, която, според тогавашната хирургическа наука, не подлежи на втора операция и повече не може да пее."

Един от спомените, който пази до края на дните си, е свързан с Артуро Тосканини. Споделя го и със своя ученик – тенора Божидар Николов.

"Диригентът бил изключително строг на репетиции и често ги наричал "гъски" – предава разказа на някогашния ученик Магдалена Гигова. – На един спектакъл на "Андре Шение" тя сбъркала текста и влязла ненавреме. Уплашена, че маестрото ще я направи на нищо, в паузата избягала в неговата стая да му се извини. По коридорите на Ла Скала бутнала летящите врати и кого ударила? Маестро Тосканини! Започнала да му се извинява за неловката ситуация и най-вече за това, че е объркала текста и встъплението. Но той я назовал "Българска роза" и ѝ казал: "Вие трябва 120% да сте готова на репетициите, а на спектакъл може да се случи всичко. Живи хора сме, нищо не е станало, не сте сбъркали."

Докато Елена Доскова е на върха на славата си, почититателят на оперното изкуство и чест посетител на Ла Скала командоре Франческо Рикарди завладява сърцето й. Не след дълго я дарява с фамилията си, а когато настъпва драматичният край на нейната кариера, я придружава в България. Търговецът и бившата певица заживяват в софийския квартал "Княжево" в подножието на планината Витоша. Няколко години по-късно в Италия е обявена амнистия за противниците на Мусолини и някогашният враг на режима се завръща в родината си, за да намери смъртта си в загадъчна катастрофа месец по-късно.

Съдбовните удари следват един след друг – невъзможността да пее, загубата на голямата любов сякаш се оказват недостатъчни за Елена Доскова – Рикарди. Така, след комунистическия преврат през 1944 г., новата власт не й спестява нищо от методите си за разправа с, както ги нарича, политическите врагове.

"Третият удар е след 9 септември, когато властта конфискува в полза на държавата всички имоти, които си е купила със спечелените от операта пари, с изключение на къщата в Княжево – добавя Магдалена Гигова. – Идва и нова беда – тя никога не се е занимавала с политика, обаче е изпратена в концлагер. Няколко месеца по-късно е освободена, но ужасът и унижението остават много задълго в съзнанието ѝ. Към всичко това се прибавя и липсата на средства, защото тя няма нито заплата, нито пенсия."

Отдава се на преподаването и до последния си миг остава елегантна дама, на която не липсва доза артистично кокетство. "Има многобройни ученици, тя пръска знания с пълни шепи и те наистина правят една прекрасна оперна и оперетна кариера", казва Магдалена Гигова. На 88 години си отива от този свят – до последно обградена от портретите на великите оперни певци в дома си, с които е имала привилегията да дели една сцена.

Текст: Диана Цанкова (Използван е материал на Магдалена Гигова, излъчен по "Радио София" на БНР)