Археологически разкопки в квартал Калето на крайдунавския град Лом разкриха останки от римски отбранителни съоръжения, датирани от I век след Христа. Разкопките, ръководени от гл. ас. д-р Владислав Живков от Националния археологически институт с музей при БАН, достигнаха дълбочина от 7,5 метра, където бяха открити крепостна стена и три рова. Те са част от лагер на римска военна част от първата половина на I век. По-късно върху тях е изграден нов лагер, в който е проучена постройка, за която се предполага, че е била казарма за войници или конюшня. В нея са открити вносни керамични съдове, предимно от Южна Галия, както и бронзови предмети и монети.
Археолозите установяват, че военният лагер е бил опожарен при нападение през 80-те години на I век. По това време Лом е бил граничен пункт на Римската империя с Дакия, а укрепленията са играли важна роля в отбраната. След завладяването на Дакия през II век градът запазва значението си като пристанище на Дунав. През Средновековието крепостните стени многократно са били разрушавани и изграждани отново.
При разкопките е открит и глинен под от XI век преди Христа със счупени парчета от керамични съдове, свързани с културата Балей-Орсоя. Това потвърждава, че още в края на късната бронзова епоха в района на днешен Лом е съществувало селище с прилежащ некропол.
През 2024 г. при разкопките са били открити около 400 находки, включително антични предмети като конски амуниции, украшения, кръстове и керамични съдове. Всички артефакти ще бъдат предадени за съхранение в Историческия музей в Лом, посочи в интервю за програма "Христо Ботев" на БНР д-р Владислав Живков.
Вижте още:
Снимки: БТА
През 2025 г. България отбелязва 1170 години от създаването на глаголицата – първата славянска азбука, която предшества кирилицата . По този повод Националната библиотека организира специални ателиета "Аз пиша на глаголица", в които деца от I до IV..
На 14 май тази година се пада Преполовение – подвижен празник, който Църквата отбелязва в средата на периода между Пасха и Петдесетница, в срядата преди Неделя на Самарянката . Възпоменава се онзи момент в живота на..
На 13 май честваме паметта на св. мъченица Гликерия девица и свети мъченик Лаодикий. Света Гликерия била с благороднически произход. Сближила се с християни и се обърнала към истинската вяра. Претърпяла заради Христа жестоки..
На петата неделя след Възкресение, 18 май, Православната църква ни припомня разговора на Господ Иисус със самарянката. Евангелското четиво..
На 19 май почитаме свети свещеномъченик Патрикий, епископ Пруски (Брусенски) и свети мъченик Калут Египтянин. Свети Патрикий живял през I..