Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Saracta" ни потапя в мистиката на прабългарите

Снимка: YouTube / Fa&MiMusic

Днес ще се върнем назад във времето със SARACTA или "Пазителят" - това е името на смелото музикално приключение на продуцентите Fabrizio Parisi и The Editor. Този път в предизвикателството се включва и едно легендарно име за българската музика – Господин Господинов-Гепи. Да припомним, че с този проект той се завърна след 20-годишна музикална пауза.Исово пеене и некомерсиален хаус ритъм ни пренасят векове назад. Хипнотизиращият глас събужда първични енергии и разкрива вселенски закони, малкопознати на модерния човек. За това допринася и звукът на гайда, изсвирена от Гепи, който заедно с Fabrizio Parisi и The Editor е автор на музиката.

"Saracta" ни потапя в мистиката на прабългарите, в календара на предците ни, в тайните на лятното и зимното слънцестоене и равноденствията.

Видеото към "Saracta" не допълва, а надгражда посланията. В основния му фокус е прабългарският календар – най-старият и точен календар в света. Гепи влиза в ролята на "Пазителят" – колобър, който създава и съхранява този календар. Мистиката е втъкана в целия реквизит и дори костюмите, дело на фантастичната Пламена Боева – костюмограф, специализирал в световноизвестната киностудия Cinecitta в Рим, която работи ексклузивно за италианска театрална сцена. "Колобърският костюм отне около 3 месеца от скицата до финалния вариант. Голяма част от времето прекарах в проучване, защото няма оставени категорични писмени доказателства за облеклото на колобъра. Костюмът не е исторически документален, а съм заложила на символиката на прабългарите в него", разкрива Боева. 

Отмерването на времето е закодирано и в мистичните жестове на Гепи, който с ръка показва символите на зимното (Inday) и лятното (Enday) слънцестоене, и на пролетното и есенното равноденствие (equinox), както и отброяването на 12-те месеца.

Цялата визия на "Saracta" е мистичен разказ за древните ни и славни предци, надхвърлящ пределите на музиката. Кодировката е не само в костюма и жестовете на Гепи, но дори по тоягата и целия реквизит, където се виждат розетката от Плиска и древни руни.

Проектът се осъществява със съдействието на Национален фонд "Култура".


Редактор: Диляна Трачева

Снимки: YouTube / Fa&MiMusic

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Всяка година по същото време" – специален концерт на певицата Белослава

Белослава ще затвори страниците на лятото и ще отвори по градски страниците на есенно-зимния сезон с един специален концерт на 18 септември в Кино Кабана в София. До нея на сцената ще бъдат Живко Петров – пиано, Димитър Семов – ударни, Димитър..

публикувано на 18.09.25 в 10:15

"Булевардът" – София през очите на певеца и композитор Михаил Белчев

В Деня на София ви каним да се разходите по нейните булеварди и да видите града така, както го е видял Михаил Белчев преди точно половин век – през 1975 г. Михаил Белчев пише музиката по стихове на Миряна Башева. По онова време група творци..

публикувано на 17.09.25 в 10:10
Младен Койнаров

80 г. от рождението на народния певец Младен Койнаров

На днешната дата отбелязваме 80 г. от рождението на един от най-характерните, разпознаваеми и любими народни певци от Родопите – Младен Койнаров. Роден на 15 септември 1945 г. в с. Оряховец, Смолянска област, той започва професионалния си път още..

публикувано на 15.09.25 в 10:15