Роден на 12 февруари през 1935 г. в София, в семейство на бежанци от Кукуш, Костадин Гугов остава известен като един от най-автентичните изпълнители на народни песни от Македонската фолклорна област.

"Имах щастието да израсна с песните на майка ми Йова Тръпкова – споделя преди години Костадин Гугов. –  Тя пееше навсякъде, носеше радост вкъщи, а аз запаметявах песен след песен…".  Родственикът и негов учител Вангел Трайков го съветва да пее леко, без напрежение. Дава му някои песни, сред които "Кажи, кажи стара ле бабо" и "Дремка ми се дреме".

Акордеонистът Стефан Демирев открива завладяващия глас на Костадин Гугов и 18-годишният младеж стъпва на сцената, където изнася концерти у нас и в чужбина с най-добрите за времето певци и инструменталисти Борис Карлов, Мита Стойчева, Гюрга Пинджурова, Атанаска Тодорова, Борис Машалов... Вълнуваща част от репертоара му са песните с историческа тематика, както и шеговитите си песни като "Зайко кукурайко", "Ме сакая" и други. Постепенно репертоарът на Костадин Гугов се оформя с песни от цялата етнографска област Македония – Егейска, Вардарска и Пиринска – изконни български територии, разделени днес в три държави.

Реализирал е редица записи – като само в Златния фонд на БНР има регистрирани над 400 негови изпълнения.

"За мен народната песен е радост и утеха! Тя запази младостта на душата ми. Един без друг не можем да живеем!" – казва приживе певецът. Последното му изпълнение на живо е на новогодишния концерт на 1 януари 2004 г. в центъра на София. Дни по-късно – на 31 януари – слиза от сцената на живота. Костадин Гугов обаче остава в българската музикална памет с дарения му от Бога талант, с превъзходното си чувство за хумор, феноменална памет, уникален репертоар и неповторимо сценично присъствие.