Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

ЛИК посвети брой на 90-годишната история на БНР

БНР и БТА с урок по сътрудничество и единомислие

Медийният експерт доц. Георги Лозанов: Съвременният свят е подчинен на глада за нещо ново, но се усеща умора от тази неофилия – следващите поколения ще имат потребност от връщането към паметта

10
Снимка: БТА

Точно месец след като Българското национално радио отбеляза тържествено своя 90-годишен юбилей, историята продължава своя диалог с нас, нейните автори. Със специално събитие-среща на 25 февруари в Мраморното фоайе на общественото радио беше открита изложбата "90 години БНР - Радиото на поколения българи". Представен бе и февруарският брой на списание "ЛИК", посветен на годишнината. Експозицията "събира" живота на общественото радио в големи пана, съставени от фотографии и документи от фондовете на Държавна агенция "Архиви", БНР и Българската телеграфна агенция, подбрани от кураторите Андрей Захариев и Кирил Кирилов от Агенцията и графично оформена от художника Ивелина Велинова.


"С тези две събития отправяме поглед към историята, длъжни сме да го направим при една толкова сериозна годишнина " –  обърна се към присъстващите генералният директор на БНР Милен Митев.

Милен Митев

"Времената, в които работят медиите днес, не са никак леки – от бюджетно напрежение до борбата с дезинформацията имаме множество предизвикателства. Именно в този момент ни трябват приятели повече от всякога и се радвам, че заедно с нашите приятели успяваме да реализираме този поглед към историята. Времената се менят, променяло се е и националното радио. Това, което не се е променило, е, че от самото начало то е било изпълнено с хора, които са работили с желание и любов, и са обръщали внимание предимно на своята аудитория в стремеж да и бъдат максимално полезни. Като гледаме фотографиите от тази изложба, можем да видим документи, които извикват изненада, гордост, недоумение, дори и гняв. Виждаме хубави моменти и постижения от историята на радиото, но и неща, които ни оставят с много противоречиви чувства, например списъци с имена на хората, притежавали радиоапарати и тяхната благонадеждност. Но дори тези неща, които може би предизвикват у нас известен гняв е хубаво да ги помним, защото ако забравяме историята сме обречени да я повтаряме. Вярвам, че тези 90 години зад нас са само началото и че не са най-силните ни години. Най-силните ни години предстоят!". 
Михаил Груев

Този юбилей на БНР е празник и на българските архиви, и на цялото общество, защото в дейността на Радиото през този близо един век се оглежда историята на България през цели три епохи – отбеляза председателят на Държавна агенция "Архиви" доц. Михаил Груев.

Общественото радио е било, и продължава да бъде, образец за работа на поколения журналисти
, в това число и за генералния директор на БТА Кирил Вълчев, който започва професионалният си път именно на бул. Драган Цанков №4, след това 28 години е водещ на политическото предаване "Седмицата" на първото частно радио в България – "Дарик", преди да поеме ръководството на Агенцията. Пространството пред Първо студио на БНР се превърна в изнесено студио на колегите от БТА и чрез видео връзка в събитието се включиха и кореспондентите на Агенцията и на БНР от Благоевград, Варна, Велико Търново, Скопие, Одеса, Русе и Сливен. Представен бе и видео разговор на кореспондента на БТА Милена Островска, която придружава 33-тата българска антарктическа експедиция до Ледения континент, с музикалния редактор в БНР Марина Великова. Той бе проведен в националния пресклуб на БТА на борда на българския научно-изследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий". Всички те споделиха лични моменти от своята "радио история".

Кирил Вълчев

"Днес Българското национално радио и Българската телеграфна агенция даваме пример за сътрудничеството между медиите в България, защото общественият интерес поставя сътрудничеството пред конкуренцията помежду ни. Пример за единомислие в действията ни. Бих искал да обърна внимание и на още две практични неща, където е нужно повече единомислие и то точно в тези дни. Едното е за взаимното уважение между медиите. Мисля, че всички медии трябва да се опитаме да преживеем този егоизъм и чувство, че всичко започва от нас и се случва само при нас, включително като крадем и интелектуалния си труд. Второто, което е особено важно точно в седмицата на приемане на държавния бюджет – единомислено да се опитаме да повлияем на политиците, така че финансирането изобщо на българските медии, не само обществени, а и частните, да се направи така, че да бъде намерен начин журналистите да бъдат третирани като учителите. Ако обществото ни правилно смята, че учителите трябва да получават възнаграждение с една идея по-високо от средното за страната, 125% от средната работна заплата, струва ми се, че журналистите трябва да бъдат приравнени на учителите и да получат знак през държавния бюджет. Защото преди изкуствения интелект, в медиите би трябвало да се погрижим за естествения интелект" – изрази категоричната си позиция Кирил Вълчев.

Февруарският брой на списанието Агенцията – "ЛИК", е озаглавен "БНР 90 години по-късно", а Вълчев го определя като обяснение в любов към радиото. Именно заради тази любов и историята зад нея самият той винаги е носел костюм по време на своите радио ефири, подобно на първия директор на радиото Сирак Скитник.

"Защото, както казвал той, когато го подигравали "ама ти говориш по радиото, защо ти е да си така облечен". А той казвал – "Как може да говориш на толкова много хора и да не си в костюм!"."

И изложбата, и списание "ЛИК" припомнят за началото, първите стъпки на Радио София и радиостанциите в страната, първите ръководители, говорители и радио колективи, развитието на радиото през различните десетилетия на ХХ век. В експозицията е направен кратък преглед на радио беседите, радиотеатъра и музикалните колективи. Част от архивните снимки и документи се представят за първи път, като последните 35 години от историята са представени чрез снимков материал от архива на БТА.

Изложбата ще пътува и ще бъде изложена в сградата на Държавния архив в София, а след това и във всички градове на страната, където има регионални радиостанции на БНР, а след това и в Българските културни центрове в чужбина.

Ивелина Велинова

"Толкова са мили и любопитни тези неща даже отидох и в музея за история на радиото, във Факултета по журналистика, и там имаше такива великолепни обекти, радиоапарати, микрофони. В България са се произвеждали фантастични като дизайн радиоапарати, които са работили безукорно. Това е било 30-те, 40-те години на миналия век. Даже на паното има представен такъв апарат, превъзходен като дизайн. Това ме подтикна да подчиня и оформлението на паната и цветовият климат да бъде по живописен, спокоен, без да е чиста документалистика – да присъства вкусът на времето" – разказва пред Радио България Ивелина Велинова, художествен оформител на изложбата.
Само тринайсет месеца след издадения указ на цар Борис ІІІ от 25 януари 1935 г., през февруари 1936-а, се появяват и Предаванията за чужбина на БНР, днес познати като програма "Радио България". В началото с емисии на есперанто, а от следващата година и с редовни предавания на френски, немски, английски и италиански езици. Близък до Сирак Скитник по онова време е интелектуалецът Петър Увалиев, водил програмата на италиански език, който си спомня за този период в запис от 1995 година, съхранен в Златния фонд на БНР:

"Това радио изглеждаше нещо съвсем невероятно… Границите отпадаха, защото гласовете ни излитаха. Ние бяхме млади момчета, може би не съвсем домътени пилета, но говорехме някому отвъд. Докато светът преди 60 години упорито се делеше на врагове, радиовълните прекрачваха рововете на омразата. Радиото ни учеше да не мразим."

"Чрез разказите в тези медии хората изграждат собствения си фундамент и представи за света" – казва медийният експерт и главен редактор на списания ЛИК доц. Георги Лозанов.

Доц. Георги Лозанов

"Списание "ЛИК" и редакционната му политика, е територия на културната памет и Българското национално радио е един от важните феномени на българската култура, а оттам и на българската културна памет. Едно съвсем съвременно огромно читалище е радиото, освен всичко друго. И този брой трябва да отрази всичките тези лица на БНР – не е лесна тази задача! Работили сме с два големи архива – този на самото Българско национално радио и на БТА. Чрез този брой пишем историята на радиото, но по начин, по който да бъде чута и преживяна от съвременния читател – посочва доц. Лозанов и обяснва: – Традиционните медии, радиото включително, дават приемственост между поколенията, между отделните кръгове в обществото, за разлика от новите медии – социалните мрежи, в които всеки е в собствения си поколенчески, тематичен и всякакъв балон. В това отношение радиото е може би най-устойчивият културен интегритет, създаван през годините в България. За да може да прави това, има едно много важно условие – то самото да се развива и да се осъвременява. Затова включваме и съвременните гласове, които да кажат как се прави журналистика днес."

А днес е на почит бързата, зрелищна, лесно смилаема и забравяна журналистика. Днес забравяме миналото си и повтаряме грешките му, но по-големи и по-страшни. И ако в песните се питаме "Къде е любовта?", то в журналистиката въпросът е – "Къде е паметта?":

"Паметта е идентичност – обяснява доц. Лозанов. – Ние сме собствената си памет, това, което ни мотивира, свързва ни с другите в исторически, човешки и всякакъв план. Така че да се откажем от паметта значи да се откажем от себе си. Но е трудно, защото има нещо, което се нарича неофилия (Neophile) - съвременният свят е подчинен на глада за нещо ново, защото съвременният човек е скучаещ човек. Непрестанно му трябват нови и нови образи, теми, идеи, които да държат вниманието му, при това за кратко, докато се появи следващото. А паметта е в някакъв смисъл съпротива срещу този възглед за света. На мен ми се струва обаче, че светът започва да се уморява от тази неофилия. Нещо повече, тя започва да дава доста тревожни политически резултати в глобален план, така че аз лично имам чувството, че следващите поколения ще имат голяма потребност от връщането към паметта и списание като това, посветено на БНР."

Може би и затова в юбилейната за БНР година доц. Лозанов казва:

"Пожелавам само едно – няма страшно!"

Списание ЛИК е със свободен достъп и може да бъде изтеглено в електронен формат от интернет страницата на БТА. Посветеният на БНР брой, можете да откриете ТУК. В изданието генералният директор на медията ни Милен Митев обявява официално и пролетното турне на Оркестъра за народна музика в Северна България. Това е проект, който слушателите и почитателите на българския фолклор отдавна очакват, осъществява се с подкрепата на Министерството на културата. "През есента ще посрещнем публиката на музикалните ни състави в обновено Първо студио. Емблематичната зала, използвана както за записи, така и за концерти, ще предложи подобрено и съвременно изживяване на нашата аудитория" – обещава Милен Митев.

Милен Митев


Снимки: БТА, Весела Кръстева, Елена Каркаланова, Ани Петрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Среща – разговор с анимационния режисьор Теодор Ушев в НАТФИЗ

Световноизвестният анимационен режисьор Теодор Ушев отново гостува в НАТФИЗ, съобщиха във "Фейсбук" от учебното заведение. На 29 януари от 18.00 ч. в Голяма кинозала на НАТФИЗ ще се състои прожекцията на игралния филм "φ1.618", а след това ще има..

публикувано на 27.01.25 в 16:44

Филмовият фестивал MENAR в София представя вълнуващи сюжети от изкуството

Фестивалът Sofia MENAR представя филми, посветени на изкуството, в селекция, озаглавена MENARt (MENAR+Art), съобщава БТА. На 25 януари, в Дома на киното, режисьорът Маркус Шмид лично ще представи филма си "Мали 70". След прожекцията той..

публикувано на 24.01.25 в 16:01

"Не затваряй очи" печели награди и популярност на международни кинофестивали

Българският филм "Не затваряй очи" е отличен с пет награди на Christian Film Festival в САЩ, съобщи БТА, като се позова на продуцентите. Продукцията е отличена за най-добър пълнометражен филм, за най-добър продуцент - Богдан Дарев, за най-добър актьор -..

публикувано на 23.01.25 в 13:04