Навършиха се 105 години от рождението на акад. Валери Петров – поет, писател, сценарист, драматург и преводач.
Роден на 22 април 1920 г. в София с рождено име Валери Нисим Меворах, той завършва медицина в Софийския университет. Известно време работи като лекар, а през есента и зимата на 1944 г. е част от екипа на Радио София. След войната е един от основателите и заместник главен редактор на вестника за хумор и сатира "Стършел". Автор е на лирична и сатирична поезия и на книги за деца.
Творбите на Валери Петров завладяват с мекота, деликатност, искреност, мъдрост и ирония. Както и с брилянтното владеене на словото.

"Писането е съпътствано с трудности, нужни са много усилия. С тази разлика, че това е щастлив труд" – сподели преди време поетът в интервю за Радио България.
Валери Петров е истински виртуоз и в изкуството на превода – ненадминати са преводите му на Уилям Шекспир, огромен труд, чрез който до българската аудитория достига цялата драматургия и сонетите на Шекспир, а също Гьотевият "Фауст", автори като Ръдиард Киплинг, Жак Превер, Пастернак, Джани Родари и други.
Редица песни са създадени по негови стихове – сред тях е и "Песен за хвърчащите хора" от края на 70-те години на ХХ век в изпълнение на актьора Асен Ангелов Кисимов. Автор на музиката и аранжимента е Георги Генков.
За приноса си към културния живот в България той е удостоен с множество отличия, сред които държавната награда "Св. Паисий Хилендарски", голямата награда за литература на Софийския университет, наградата "Сирак Скитник" на Българското национално радио. Сякаш актуални и днес са думите, които Валери Петров изрича през 2005 година при връчването на отличието в Софийския университет:
"Светът, в който живеем днес, е дълбоко несправедлив, жесток. Но пък изкуството винаги е било, освен отражение на съществуващото, още и сражение за нещо друго, по-добро от него. И аз мисля, че дълг на всеки човек на изкуството е да участва в това сражение с малките си сили. Колкото до мен, моят език като начин на изразяване е бил винаги прост, ясен, лесноразбираем, търсещ контакта, човешки, така да се каже. Човечни са били и нещата, които съм искал да споделя с читателя."
Точно преди 75 години, а именно през 1949 г., най-голямото естествено находище на дървовидна хвойна (Juniperus excelsa) в Европа - "Тисата" , намиращо се в подножието на Пирин, е обявено за резерват. Дървовидната хвойна е южен..
Точно преди 100 години, на 12 септември 1924г. започва освещаването на храм-паметника "Св. Александър Невски" , построен "в знак на признателност към руския народ за Освобождението на България от османско иго през 1878 г.", по идея на българския..
В съзнанието на българите, които пазят и почитат паметта на предците си, датата 6 септември е символ на обединението на изстрадалия ни народ, съхранил вярата и идентичността си през петвековния османски гнет. След Освобождението в края на..