"Посуда", "поточна линия", "производствен процес" – тази терминология уплътнява времето на т.нар. приложници от недалечното ни минало. Един творец, пребиваващ в ограниченията на социалистически завод, обаче успява да излезе от рамките, давайки криле на своите заложби.
Марена Джингова прекарва осемнайсет от активните си години като художник проектант в сферата на силикатната промишленост в завода за порцеланови изделия "Изида" в Елин Пелин. "След всекидневната си делнична работа тя отиваше в ателието и започваше да прави своите експерименти", казва Румена Калчева, куратор на изложбата "Памет – посоки – поколения" в столичната галерия-книжарница "София прес". Живееща за своето изкуство, някогашната студентка в класа на скулптора проф. Величко Минеков в Художествената академия се превръща в един от най-забележителните керамици на своето време.
"И въпреки че се пренасочва в една по-различна посока, в нейните керамични пана и керамични творби много лесно може да видим скулптурното начало – казва кураторът на изложбата, която може да бъде разгледана до 16 май. – Просто това е нещо, което тя продължава да носи, въпреки че се е отказала от него под натиска на предубежданията, които и в момента малко или много биват споделяни (можем да ги видим, опитвайки се да изброим колко са жените скулптори)."
В ателието си Марена Джингова попада в свят, в който намира мотивация и сили да се развива като творец.
"Това, което я прави автор, намерил своето място в историята на изкуството и заслужаващ да му се обърне внимание, е нейният специфичен стил на работа с материала – подчертава Румена Калчева. – Тя не се задоволява само с класическите техники като глазура, използване на порцелан, глина, изпичане, шамот и т.н., но вкарва и допълнителни неща в своите творби. Например топи метални нишки, стъкло и по този начин създава по-особена фактура на самото произведение, повече дълбочина и то става по-интересно. Затова и бива наричана "експериментатор". Живописта пък е под формата на керамика – изложените тук керамични платна въздействат изцяло живописно. Показваме също така нейни съдове, проекти за фаянс, чинии, форми от участието й в две биеналета в Кайро, въобще представяме всички възможни страни на творчеството й."
В изложбата, в която се преплитат материя и дух – оцеляване чрез силата на духа и духовните послания и светове, затворени в материята на керамичните произведения и живописните пана – майка и дъщеря се срещат на друго ниво и общуват на един по-възвишен език.
Английското издателство Heloise Press преди дни публикува романа на Здравка Евтимова "Резерват за хора и вълци", който в България бе издаден през 2022 г. Английското заглавие на книгата е The Wolves of Staro Selo - "Вълците на Старо село", съобщи..
"Шшш... Време е за кино" – с това мотото през следващите две седмици София се превръща в кино столица на Европа. 29-ото издание на най-големия кино форум на Балканите – Международния София филм фест (СФФ) се открива тази вечер в Зала №1 на НДК с..
Какво е влиянието на дигиталните технологии върху изкуството и възможно ли е театърът, променяйки основните си парадигми, да продължи да носи онова специфично удоволствие на зрителя, докато го подтиква да преминава границите на собствените си..
В общинската библиотека "София" в брюкселския квартал Скарбек има едно малко кътче България. Това е секцията, която предоставя ценна колекция от..
Ще бъде заснет игрален филм за живота на най-голямото име в българската поп музика - Лили Иванова. Лентата е с работно заглавие "Лили – любовта е..