Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изложба в София представя:

Марена Джингова – един от най-забележителните български керамици

В произведенията й се усеща мощта, но и нежността на природата, казва нейната дъщеря Златка Андреева

13
Снимка: Диана Цанкова

"Посуда", "поточна линия", "производствен процес" – тази терминология уплътнява времето на т.нар. приложници от недалечното ни минало. Един творец, пребиваващ в ограниченията на социалистически завод, обаче успява да излезе от рамките, давайки криле на своите заложби.

Марена Джингова прекарва осемнайсет от активните си години като художник проектант в сферата на силикатната промишленост в завода за порцеланови изделия "Изида" в Елин Пелин. "След всекидневната си делнична работа тя отиваше в ателието и започваше да прави своите експерименти", казва Румена Калчева, куратор на изложбата "Памет – посоки – поколения" в столичната галерия-книжарница "София прес". Живееща за своето изкуство, някогашната студентка в класа на скулптора проф. Величко Минеков в Художествената академия се превръща в един от най-забележителните керамици на своето време.

Румена Калчева

"Работейки от девет до пет тази изтощителна работа, Марена Джингова е приемана като любим колега, защото много е помагала в отделните етапи на производство – добавя Румена Калчева. – В завода под нейното ръководство излизат различни керамични съдове, неща, които всички ние сме виждали в домовете на нашите родители и сме израснали с тях. От ключово значение е, че приложниците са играли основна просветителска роля за това изкуството да бъде част от всекидневието на всички нас. И дори когато говорим за тираж, естетическото въздействие остава."

Изложбата с произведения на Марена Джингова ни представя събирателен образ на художничката от времето на социализма, която е всичко в едно – и майка, и работеща жена, и творец, жигосан от предразсъдъците за своя пол и полагащ двойно повече усилия, за да получи признание на таланта си. Едно от предубежденията, белязали престоя й в Академията, е че не е възможно да извайва скулпторни творби, тъй като монументалността в изкуството е присъщо само на силния пол.

"И въпреки че се пренасочва в една по-различна посока, в нейните керамични пана и керамични творби много лесно може да видим скулптурното начало – казва кураторът на изложбата, която може да бъде разгледана до 16 май. – Просто това е нещо, което тя продължава да носи, въпреки че се е отказала от него под натиска на предубежданията, които и в момента малко или много биват споделяни (можем да ги видим, опитвайки се да изброим колко са жените скулптори)."

В ателието си Марена Джингова попада в свят, в който намира мотивация и сили да се развива като творец.

"Това, което я прави автор, намерил своето място в историята на изкуството и заслужаващ да му се обърне внимание, е нейният специфичен стил на работа с материала – подчертава Румена Калчева. – Тя не се задоволява само с класическите техники като глазура, използване на порцелан, глина, изпичане, шамот и т.н., но вкарва и допълнителни неща в своите творби. Например топи метални нишки, стъкло и по този начин създава по-особена фактура на самото произведение, повече дълбочина и то става по-интересно. Затова и бива наричана "експериментатор". Живописта пък е под формата на керамика – изложените тук керамични платна въздействат изцяло живописно. Показваме също така нейни съдове, проекти за фаянс, чинии, форми от участието й в две биеналета в Кайро, въобще представяме всички възможни страни на творчеството й."

В изложбата, в която се преплитат материя и дух – оцеляване чрез силата на духа и духовните послания и светове, затворени в материята на керамичните произведения и живописните пана – майка и дъщеря се срещат на друго ниво и общуват на един по-възвишен език.

Златка Андреева

"Винаги съм уважавала изкуството на майка ми, но съм вървяла по свой път – разказва Златка Андреева, дипломирала се в Художествената академия със специалност "Текстил и мода". – Нарекох изложбата "Памет – посоки – поколения", защото сме различни поколения и като художници винаги сме били отговорни към своята професия. И двете сме завършили при много добри професори в Художествената академия, а професионализмът беше нашето кредо. Марена Джингова беше много сериозен човек и се отнасяше много критично към своето изкуство – може би затова и не се реши да направи една сериозна самостоятелна изложба. Сега аз се опитвам да покажа част от работите, които е създала, и нейните експерименти, защото много от нещата са премислени през годините."

През изминалата 2024-та се навършиха 85 години от рождението на Марена Джингова и осем откакто тя не е сред нас. Изложбата е своеобразен начин да бъде отбелязана годишнината, включително като напомняне за силата на жените творци, заемащи достойно място в историята на българското изкуство. "Тя обичаше природата и може би затова в произведенията й се усеща тази мощ, но същевременно и нежност", казва дъщерята, която съзира частица от майката във всяко нейно керамично пано.

Снимки: Диана Цанкова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Здравка Евтимова и министърът на културата Мариан Бачев по време на панаира на книгата в Лондон.

Публикуваха на английски романа на Здравка Евтимова

Английското издателство Heloise Press преди дни публикува романа на Здравка Евтимова "Резерват за хора и вълци", който в България бе издаден през 2022 г. Английското заглавие на книгата е The Wolves of Staro Selo - "Вълците на Старо село", съобщи..

публикувано на 15.03.25 в 12:54
„Артисти за деца“

Българското кино на фокус в 29-ото издание на Международния София филм фест

"Шшш... Време е за кино" – с това мотото през следващите две седмици София се превръща в кино столица на Европа. 29-ото издание на най-големия кино форум на Балканите – Международния София филм фест (СФФ) се открива тази вечер в Зала №1 на НДК с..

публикувано на 13.03.25 в 10:10
Проф. Велимир Велев

Театърът в дигиталния свят – представления отвъд реалността и зрители-геймъри

Какво е влиянието на дигиталните технологии върху изкуството и възможно ли е театърът, променяйки основните си парадигми, да продължи да носи онова специфично удоволствие на зрителя, докато го подтиква да преминава границите на собствените си..

публикувано на 12.03.25 в 11:40