Един от най-ярките, даровити и активни български творци с името Георги е диригентът, композитор и виртуозен гъдулар Георги Андреев.
От 2000-ната година той е главен диригент на Националния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев", а през 2021 г. е избран за директор на Ансамбъла. Преподавал е в американския University of Illinois Urbana-Champaign, ангажиран е като автор и оркестратор за световноизвестни компютърни игри – "Crysis 2", "Crysis 3", "Two Worlds", "Rise", където работи в екип с прочутия холивудски композитор Ханс Цимер. Създава симфонични, кантатно-ораториални, камерни инструментални и вокални пиеси, музика към танцови спектакли, творби за народен хор и оркестър, стотици аранжименти в различни жанрове.
Творчеството му блестящо обединява класическата музика с традиционните ритми и фолклорни стилове. Над 80 процента от репертоара на НФА "Филип Кутев" е съставен от произведения на Георги Андреев. По негова музика Националният ни отбор по художествена гимнастика печели много медали от Олимпиади, Световни и Европейски първенства. Като композитор и инструменталист участва в концерти със световни звезди: Найджъл Кенеди, Жан Люк Понти и Роберт Плант. Музиката му е изпълнявана и в зали като лондонската Royal Albert Hall и нюйоркската Avery Fisher Hall.
Срещнахме се с Георги Андреев в навечерието на големия християнски празник на Свети Георги Победоносец и на първия въпрос - защо се казва Георги, отговорът е повече от очакван според нашите семейни традиции: "Ами защото съм кръстен на дядо ми, светла му памет - дядо ми Георги по бащина линия". За предците си той разказва:
"Ще започна с това, че всички в рода ми, откогато ги помня, са били малко или много музикални. Занимавали са се с музика, разбира се не професионално. Аз съм единственият професионален музикант. Но музиката винаги е присъствала. Бащиният ми род произхожда от едно тракийско село, което е в Първомайска община, Пловдивска област. Казва се Буково и е в подножието на Източните Родопи.
Били са известни с това, че имат хайдушка жилка. Доколкото знам от баща ми, а на него пък му е разказвал дядо ми, а на него пък му разказвал неговият дядо - един от тях, може би прадядото на моя дядо, е бил някакъв роднина на Ангел войвода и участник в неговата чета. Така че по бащина линия имам известна хайдушка жилка. А пък майчиният ми род произхожда от селата, които пак са в Хасковска област, но са малко по-близо до Марица - между Димитровград и Симеоновград, около Раднево, селата Троян, Свирково. Така че общо взето коренът ми като цяло е тракийски."
Първите му спомени от Гергьовден са за хубаво време – в детството му Гергьовден винаги е бил слънчев. Шеговито признава, че не е привърженик на агнешкото и не изпитва особена нужда да отбелязва празника с печено агне, според обичая. Гергьовден за него е свързан и с това, че в ученическите му години е имало традиция имениците да се къпят на чешмата. "Дори насила – спомня си Георги Андреев – хващат те и слагат главата под чучура". Не е бил свидетел на фолклорни ритуали за Гергьовден, няма и конкретни музикални спомени за празника. "Като бях малък вкъщи най-често звучеше българска народна музика, така че детството ми е свързано най-вече с песните на баба ми, която пееше непрекъснато. Тя денонощно пееше - по всякакъв повод и без повод, вършейки всякаква работа пееше".
В началото на май миналата година заедно с Врачанската филхармония и диригента Христо Павлов представиха концерти от съвместния им проект "Гергьовден":
"Много са концертите – над десет, може би 15.Това беше идея на Христо Павлов, с когото сме много добри приятели – професионални и лични. Той е прекрасен музикант и мога да кажа, че Врачанската филхармония в момента ми е любимият оркестър! Изключително високо ниво, невероятно голям подем бележи този оркестър в последните може би десет години - именно под ръководството на Христо Павлов. За проекта "Гергьовден", който е изцяло с моя авторска музика, идеята възникна през 2019-а, когато аз навърших 50 години. Тогава в рамките на по-малко от два месеца успяхме да направим три концерта с този проект. И оттам нататък доста често се изпълнява – навсякъде из страната."
Идеята да се съчетаят фолклорни солисти и инструменти със симфоничен оркестър е изцяло негова: "Е, тя е моя, но бележи началото си далеч преди проекта "Гергьовден". Първият опит беше още през 1994 година, ако не се лъжа. Фолклорни инструменти и класически такива -тази симбиоза и експериментът за съчетаването им, аз започнах да ги правя още като студент". Категорично заявявам, че е най-успешният български музикант в тази област, а той скромно отбелязва: "Ами на практика аз съм първият и аз се осмелих за пръв път да правя такова съчетание. Така че дали съм най-успешният не знам, но със сигурност съм първият и аз прокарах пътя към тази нова линия на звучене".
Споменаваме звездни вечери от начало на годината в София и Варна: Георги Андреев, Найджъл Кенеди и Врачанската филхармония. "Найджъл – с него се познаваме още от 2016 година. Имали сме много съвместни изяви и сега за първи път след пандемията беше отново – през февруари. Интересно ми е да работя с него, много приятно".
Освен с Найджъл Кенеди, Георги от десетилетия обикаля света с различни творчески проекти. Преди месец НФА "Филип Кутев" представи в зала 1 на НДК прочутия от години спектакъл "Диви ягоди". Питам, как е възникнала идеята за проект, който да включва не само българска, а и музика на етносите, които живеят на нашата територия: мохамедани, каракачани, власи, гагаузи, евреи, арменци… Огромно богатство на фолклорни традиции, съчетани в едно.
"Тази идея възникна през 2003 година съвместно с моя приятел и колега - хореографа Ивайло Иванов. Решихме да направим спектакъл, който обръща внимание и акцентира именно върху тези, до онзи момент загърбвани, неглижирани и едва ли не "тема табу" фолклори, които битуват и съществуват на територията. Изключително интересни, самобитни, оригинални и заслужават да бъдат извадени на бял свят. И то най-вече от ансамблите. Смятам, че като първия, най-големия и въобще водещ ансамбъл в страната на Националния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев" прилягаше да предприеме една такава рискова стъпка, защото това си беше рискова стъпка. Както знаем, този жанр се характеризира с особен консерватизъм и не всички бяха "очаровани"... Но в по-голямата си част беше прието радушно и много позитивно от по-напредничаво мислещите хора в тази област. Разбира се, ние продължаваме да го играем с голям успех, даже тази година на практика е изцяло под знака на концерт-спектакъла "Диви ягоди", с който имаме национално турне."
Ансамбълът поддържа и много други проекти: "Извори", "Фолклорни класици","Ела се вие, превива"…Съвсем ново заглавие засега още няма, но всяко такова изисква дълга и сериозна подготовка– създаване и репетиционен процес, особено при състав, който сам си изработва репертоара. Георги Андреев е толкова зает, че дори не може да изреди наизуст ангажиментите си в следващите месеци: огромен брой концерти с различни състави. Припомням му интервю от 2013 година, когато на въпрос ще насочи ли към чужбина двете си дъщери, е отговорил: "Със сигурност да!" и е обяснил, че културният климат в България все повече върви към настаняването на една "ледникова епоха". Какво би казал днес? И двете му дъщери са си тук!
"Тогава така съм мислел. Сега нещата не стоят точно по този начин, много неща се промениха. Моите деца са тук, в България. Аз не мога да ги изпъдя… След като те са щастливи и са намерили реализация тук, от това по хубаво няма. А по принцип за културния климат в България – той винаги е бил на ръба на оцеляването. С изключение на пропагандния период на развития социализъм, ако мога така да го нарека, когато всичко беше обагрено в червено, плакатно и с идеологическа окраска. С абсолютно помпозно-пропаганден характер. Но в случая това, което бих искал, е малко повече здравословна доза национална гордост, която всъщност ще доведе до подем - и културен. С други думи, да го кажа още по-директно – малко да намалим чуждопоклонничеството. Изразявам се много меко."
С носталгия си спомням неговия прекрасен спектакъл "Два свята", създаден заедно с Нешка Робева преди четвърт век. Имаше двама главни герои – Змеят и Яна, а Змеят беше изключително симпатичен и духовно извисен... От друга гледна точка - всеки, който носи името Георги, със сигурност има своя Змей,с когото води битки(понякога люти) и когото трябва да победи. Кой е Змеят на Георги Андреев, как се бори с него и успява ли да го победи?
"Ежедневно се боря с моя Змей, който приема най-различни форми и превъплъщения, защото той е вътре в мен. Всеки човек си има неговата си… ламя, с която ежедневно води битки - кога побеждава, кога не… да се надяваме все по-често".
А кой е Змеят на България - чуждопоклонничеството, така ли?
"Един от злите змейове е това. И не от вчера. Това датира още от времето на Възраждането!"
Снимки: Facebook/ Георги Андреев
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..
От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..