Един от най-ярките, даровити и активни български творци с името Георги е диригентът, композитор и виртуозен гъдулар Георги Андреев.

От 2000-ната година той е главен диригент на Националния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев", а през 2021 г. е избран за директор на Ансамбъла. Преподавал е в американския University of Illinois Urbana-Champaign, ангажиран е като автор и оркестратор за световноизвестни компютърни игри – "Crysis 2", "Crysis 3", "Two Worlds", "Rise", където работи в екип с прочутия холивудски композитор Ханс Цимер. Създава симфонични, кантатно-ораториални, камерни инструментални и вокални пиеси, музика към танцови спектакли, творби за народен хор и оркестър, стотици аранжименти в различни жанрове. 

Творчеството му блестящо обединява класическата музика с традиционните ритми и фолклорни стилове. Над 80 процента от репертоара на НФА "Филип Кутев" е съставен от произведения на Георги Андреев. По негова музика Националният ни отбор по художествена гимнастика печели много медали от Олимпиади, Световни и Европейски първенства. Като композитор и инструменталист участва в концерти със световни звезди: Найджъл Кенеди, Жан Люк Понти и Роберт Плант. Музиката му е изпълнявана и в зали като лондонската Royal Albert Hall и нюйоркската Avery Fisher Hall.

Срещнахме се с Георги Андреев в навечерието на големия християнски празник на Свети Георги Победоносец и на първия въпрос - защо се казва Георги, отговорът е повече от очакван според нашите семейни традиции: "Ами защото съм кръстен на дядо ми, светла му памет - дядо ми Георги по бащина линия". За предците си той разказва:

"Ще започна с това, че всички в рода ми, откогато ги помня, са били малко или много музикални. Занимавали са се с музика, разбира се не професионално. Аз съм единственият професионален музикант. Но музиката винаги е присъствала. Бащиният ми род произхожда от едно тракийско село, което е в Първомайска община, Пловдивска област. Казва се Буково и е в подножието на Източните Родопи. 

Били са известни с това, че имат хайдушка жилка. Доколкото знам от баща ми, а на него пък му е разказвал дядо ми, а на него пък му разказвал неговият дядо - един от тях, може би прадядото на моя дядо, е бил някакъв роднина на Ангел войвода и участник в неговата чета. Така че по бащина линия имам известна хайдушка жилка. А пък майчиният ми род произхожда от селата, които пак са в Хасковска област, но са малко по-близо до Марица - между Димитровград и Симеоновград, около Раднево, селата Троян, Свирково. Така че общо взето коренът ми като цяло е тракийски."

Първите му спомени от Гергьовден са за хубаво време – в детството му Гергьовден винаги е бил слънчев. Шеговито признава, че не е привърженик на агнешкото и не изпитва особена нужда да отбелязва празника с печено агне, според обичая. Гергьовден за него е свързан и с това, че в ученическите му години  е имало традиция имениците да се къпят на чешмата. "Дори насила – спомня си Георги Андреев – хващат те и слагат главата под чучура". Не е бил свидетел на фолклорни ритуали за Гергьовден, няма и конкретни музикални спомени за празника. "Като бях малък вкъщи най-често звучеше българска народна музика, така че детството ми е свързано най-вече с песните на баба ми, която пееше непрекъснато. Тя денонощно пееше - по всякакъв повод и без повод, вършейки всякаква работа пееше".

В началото на май миналата година заедно с Врачанската филхармония и диригента Христо Павлов представиха концерти от съвместния им проект "Гергьовден":

"Много са концертите – над десет, може би 15.Това беше идея на Христо Павлов, с когото сме много добри приятели – професионални и лични. Той е прекрасен музикант и мога да кажа, че Врачанската филхармония в момента ми е любимият оркестър! Изключително високо ниво, невероятно голям подем бележи този оркестър в последните може би десет години - именно под ръководството на Христо Павлов. За проекта "Гергьовден", който е изцяло с моя авторска музика, идеята възникна през 2019-а, когато аз навърших 50 години. Тогава в рамките на по-малко от два месеца успяхме да направим три концерта с този проект. И оттам нататък доста често се изпълнява –  навсякъде из страната."

Идеята да се съчетаят фолклорни солисти и инструменти със симфоничен оркестър е изцяло негова: "Е, тя е моя, но бележи началото си далеч преди проекта "Гергьовден". Първият опит беше още през 1994 година, ако не се лъжа. Фолклорни инструменти и класически такива -тази симбиоза и експериментът за съчетаването им, аз започнах да ги правя още като студент". Категорично заявявам, че е най-успешният български музикант в тази област, а той скромно отбелязва: "Ами на практика аз съм първият и аз се осмелих за пръв път да правя такова съчетание. Така че дали съм най-успешният не знам, но със сигурност съм първият и аз прокарах пътя към тази нова линия на звучене".

Споменаваме звездни вечери от начало на годината в София и Варна: Георги Андреев, Найджъл Кенеди и Врачанската филхармония. "Найджъл – с него се познаваме още от 2016 година. Имали сме много съвместни изяви и сега за първи път след пандемията беше отново – през февруари. Интересно ми е да работя с него, много приятно". 

Освен с Найджъл Кенеди, Георги от десетилетия обикаля света с различни творчески проекти. Преди месец НФА "Филип Кутев" представи в зала 1 на НДК прочутия от години спектакъл "Диви ягоди". Питам, как е възникнала идеята за проект, който да включва не само българска, а и музика на етносите, които живеят на нашата територия: мохамедани, каракачани, власи, гагаузи, евреи, арменци… Огромно богатство на фолклорни традиции, съчетани в едно.

"Тази идея възникна през 2003 година съвместно с моя приятел и колега - хореографа Ивайло Иванов. Решихме да направим спектакъл, който обръща внимание и акцентира именно върху тези, до онзи момент загърбвани, неглижирани и едва ли не "тема табу" фолклори, които битуват и съществуват на територията. Изключително интересни, самобитни, оригинални и заслужават да бъдат извадени на бял свят. И то най-вече от ансамблите. Смятам, че като първия, най-големия и въобще водещ ансамбъл в страната на Националния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев" прилягаше да предприеме една такава рискова стъпка, защото това си беше рискова стъпка. Както знаем, този жанр се характеризира с особен консерватизъм и не всички бяха "очаровани"... Но в по-голямата си част беше прието радушно и много позитивно от по-напредничаво мислещите хора в тази област. Разбира се, ние продължаваме да го играем с голям успех, даже тази година на практика е изцяло под знака на концерт-спектакъла "Диви ягоди", с който имаме национално турне."

Ансамбълът поддържа и много други проекти: "Извори", "Фолклорни класици","Ела се вие, превива"…Съвсем ново заглавие засега още няма, но всяко такова изисква дълга и сериозна подготовка– създаване и репетиционен процес, особено при състав, който сам си изработва репертоара. Георги Андреев е толкова зает, че дори не може да изреди наизуст ангажиментите си в следващите месеци: огромен брой концерти с различни състави. Припомням му интервю от 2013 година, когато на въпрос ще насочи ли към чужбина двете си дъщери, е отговорил: "Със сигурност да!" и е обяснил, че културният климат в България все повече върви към настаняването на една "ледникова епоха". Какво би казал днес? И двете му дъщери са си тук!

"Тогава така съм мислел. Сега нещата не стоят точно по този начин, много неща се промениха. Моите деца са тук, в България. Аз не мога да ги изпъдя… След като те са щастливи и са намерили реализация тук, от това по хубаво няма. А по принцип за културния климат в България – той винаги е бил на ръба на оцеляването. С изключение на пропагандния период на развития социализъм, ако мога така да го нарека, когато всичко беше обагрено в червено, плакатно и с идеологическа окраска. С абсолютно помпозно-пропаганден характер. Но в случая това, което бих искал, е малко повече здравословна доза национална гордост, която всъщност ще доведе до подем - и културен. С други думи, да го кажа още по-директно – малко да намалим чуждопоклонничеството. Изразявам се много меко."

С носталгия си спомням неговия прекрасен спектакъл "Два свята", създаден заедно с Нешка Робева преди четвърт век. Имаше двама главни герои – Змеят и Яна, а Змеят беше изключително симпатичен и духовно извисен... От друга гледна точка - всеки, който носи името Георги, със сигурност има своя Змей,с когото води битки(понякога люти) и когото трябва да победи. Кой е Змеят на Георги Андреев, как се бори с него и успява ли да го победи?

"Ежедневно се боря с моя Змей, който приема най-различни форми и превъплъщения, защото той е вътре в мен. Всеки човек си има неговата си… ламя, с която ежедневно води битки - кога побеждава, кога не… да се надяваме все по-често". 

А кой е Змеят на България - чуждопоклонничеството, така ли?

"Един от злите змейове е това. И не от вчера. Това датира още от времето на Възраждането!"

Снимки: Facebook/ Георги Андреев