Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Марианжела Анастасова създава картинен свят, роден в диалог с водни цветни петна

7
Снимка: Диана Цанкова

В началото бе... локвата – без провокации и заигравания с библейските слова. Защото дори "най-примитивното" творение понякога може да запали Божия искра. Но ако принизяваме елементите, които сглобяват видимия свят, ще се лишим от изненадата, възрадването, чудото.

Марианжела Анастасова буквално рисува с "локви вода", затова и избира най-описателното име за своята изложба в столичната галерия-книжарница "София прес" – "В началото бе Локвата". "След това идват цветът, формата и осъзнаването на крайния резултат" – въвежда в своето изкуство тя:


"По този начин обръщам процеса на изобразяване – вместо от идея, тръгвам от една случайна форма, която се е получила от разливането на акрилна боя във вода със специален разредител– разказва Марианжела Анастасова. – Самата аз се изненадвам, тъй като се случват много неща, те се променят непрекъснато и на практика влизам в диалог с тези локви боя. Получава се много по-интересно, отколкото когато самата аз диктувам сюжета."

Водата спасява живот, благоприятства създаването на живот, без нея няма живот. Вярва се дори, че е носител на информация. За Марианжела Анастасова обаче се оказва ключ, който отваря неподозирани пространства, притаени в собствената й душа.

"Работейки по този начин, инстинктивно стигам до нещо много автентично в мен, до нещо само мое и докато рисувам, се свързвам със случващото се наоколо – добавя художничката. – Това е своеобразен дневник, но не е абстрактно – често добавям думи и може би се получава като поезия. Не е интелектуално, нито логично, но е много по-дълбоко и същевременно леко, защото самата техника е много лека."

От този прозирен свят, наситен с ведрина, надничат създания, родени в нас, около нас, които прошепват най-нужните ни в този момент думи – стига да постигнем душевната нагласа на твореца и да се включим в диалога с цветните петна, породил сътворението.

"За мен изкуството не може да бъде отделено от ситуацията в света и от това, което ни засяга пряко във всекидневието – продължава Марианжела Анастасова. – В България, и не само, ми липсва комуникация и автентичност, но и двете ги получавам чрез моята техника на рисуване и може да се видят в изложбата. Всъщност ние се намираме на много критично място в света. Аз обаче не обичам да мисля с идеологиии може би точно това се случва у насхората са видели всякакви идеологии и вече по различни начини се откъсват от тях. Затова и моите картини са с много светли цветове, тъй като ми се иска да виждам повече светлина. Понякога пък са хумористични, понеже нарисуваното се отнася до мен и до света около мен. Например последното ми платно се казва "Летя", но накъде? Не знам, но хубавото е, че имам импулс да летя."

С "Левитация", "Душата на тревата", "Прозрачна серия ангели", "Закваски за магия", "Знаци, сенки и ехо" Марианжела Анастасова ни отвежда в непознати измерения, но умее и рязко да ни приземи. Пърформансът "От другата страна на българския чадър" поражда асоциации с минало, от което изплуват убийство, "Държавна сигурност", невъзмездено зло.

„От другата страна на българския чадър“

"Това беше проект заедно с галерия "Ракурси" и един много добър фотограф – Грегор Шац, в градинката до Народния театър – припомня Марианжела Анастасова. – Заедно с доста художници и студенти наляхме вода в отворени чадъри, гледахме в нея отражението на небето, облаците, дърветата и беше много красиво. Всеки направи снимка и ми изпрати детайл – отпечатък върху сребърно фолио. Когато отново се събрахме, участниците довършиха своите детайли и се получиха много разнообразни и красиви чадъри. Този проект имаше за цел да промени представата за българския чадър (свързан с убийството на писателя дисидент Георги Марков в Лондон – бел. ред.) и да покаже, че България не трябва да се свързва с тези тъмни шпионски дела. България е изкуство, затова и ние обърнахме българския чадър откъм страната на изкуството."

Марианжела Анастасова получава космополитно образование. В парижката Националната академия за изящни изкуства завършва "живопис" при "ученик на ученик на Анри Матис". "От него добих сигурност в цвета, защото той намираше, че начина, по който работя, е близък до Пиер Бонар и това много ме освободи", казва тя. В Мексико пък усъвършенства уменията си на график, участвайки дори в изработването на стенописи. Когато се завръща в родината, се посвещава на различни дейности, сред тях и преподаване. Именно с децата създава техниката "Изкуство изненада", наподобяваща терапия.

„Изкуство изненада“ с Марианжела Анастасова

"Тя е всъщност начин на живеене, практика, при която с помощта на няколко сеанса стигаме до удовлетворение от усещането за лекота – разказва художничката. – Но това не е бягане от действителността, а по-скоро интервенция в действителността. Практикувайки изкуство без да налагаме мислите си върху нещата, които правим, ни учи дасе свързваме със себе си и с другите по един телепатичен и много по-нежен начин."

В рисувателната школа "Захари Зограф" в Самоков и в Англо-американското училище в София, в които преподава, Марианжела Анастасова диша свобода – създава своя програма, често подновява техниките и начина на работа с деца, защото "подобно на света те много се променят".

"Последната техника "Мокро в Мокро" беше подсказана от изложбата "Душата на тревата", която правихме заедно с децата, и беше провокирана от взаимоотношенията помежду им и тяхното отношение към изкуството – разказва тя. – С нея исках да им помогна да се концентрират и едновременно да релаксират. Избрах именно този сюжет, защото наблюдавайки нежната трева, едно младо същество се отделя от технологиите, наблюдава нещо истинско и го усеща. Децата бяха толкова щастливи, че се чувстваха все едно са стъпили на върха на света и казваха, че не са знаели колко талантливи са съучениците им. Всичко това ме кара да използвам "Изкуство изненада" в момент, в който съзнанието на хората е затлачено от информация."

Тази техника ни връща към нежността и автентичността – две думи, онагледяващи картините, които докосват посетителите на изложбата.

"Да ги гледат, може и да се върнат няколко пъти, защото понякога изглеждат абстрактни на пръв поглед – съветва Марианжела Анастасова хората, които ще прекрачат прага на галерията до края на май. – Да прочетат също – понякога на самата картина пише нещо, и да си помислят каква история се получава."

Историите зад картините не са плод на нейния ум, а са се появили сами в диалога й с цветните петна, вярва художничката.

Снимки: Диана Цанкова, Facebook /Галерия-книжарница София Прес, Facebook /Марианжела Анастасова
По публикацията работи: Марта Рос


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Носиите на 17 държави представя фотоизложба в Бургас

Международната фотографска изложба "Националното облекло: извор на гордост и наследство" гостува в сградата на историческата експозиция към Регионалния исторически музей в Бургас (ул. „Лермонтов“ 31). Експозицията, организирана от Държавния..

публикувано на 04.09.25 в 08:05
Снимка: Facebook/The Mystery of the Bulgarian Voices

Магията на българските народни танци завладява Женева през есента

Фестивалът "Мистерията на Балканите" ще се проведе в Женева, Швейцария, от 8 ноември до 7 декември. Форумът ще събере артисти от България, Северна Македония, Крим, Румъния, Турция, Гърция и дори Украйна за поредица от концерти, срещи, конференции..

публикувано на 03.09.25 в 16:34
Снимка:  Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“

Дългият път на българския химн: изложба на връх Шипка

На 30 август, по време на Националното честване на 148-ата годишнина от Шипченската епопея се открива изложбата "Дългият път на националния химн" край величествения Паметник на свободата на връх Шипка. Точно на това историческо място, където преди..

публикувано на 30.08.25 в 10:10