Именитият композитор, диригент и фолклорист Филип Кутев създава емблематичен синтез между българската народна и класическата музика. Началото е сложено през 1951 г., когато е основан Държавният ансамбъл за народни песни и танци (днес Национален фолклорен ансамбъл "Филип Кутев"). През март 1952 г. доскорошните самодейци излизат пред софийската публика с един от първите си спектакли. Успехът е триумфален. 

"Първите участници бяха неквалифицирани" – споделя композиторът. "Съвсем умишлено бях предпочел самородните дарования, които са непосредствени, автентични. Подбирах песни със съдържателни текстове, красиви мелодии и богата метроритмика от различните региони на България. Ние извадихме народното творчество от музея и му дадохме нов живот. Моята "стратегическа цел" беше, след като изградя ансамбъла, цялата страна да се покрие с мрежа от подобни фолклорни състави".

Кутев е първият, започнал да обработва традиционния песенен фолклор, запазвайки автентичната мелодия. Създава десетки шедьоври, превърнали се в музикална емблема на България по света - "Полегнала е Тодора", "Лале ли си, зюмбюл ли си", "Прехвръкна птичка", "Кажи, Ангьо"...

Първото турне на ансамбъла – в Белгия, буквално разкъсва "желязната завеса" с възторжените отзиви на публиката и пресата. Малко по-късно в отзив на лондонския News Chronicle е отбелязано: "Звукът им е чисто сребро, а в ниските тонове – изящен бронз. Хармонията и ритъмът, с които пеят, са безпогрешни. Всеки, който иска да прави хор в Англия, нека се позамисли върху тяхната техника и да я възприеме. Подобен урок може да вземе и този, който разработва народни мелодии".

Една от най-прочутите рецензии за изява на Държавния ансамбъл за народни песни и танци е публикувана на 7 октомври 1963 г. в The New York Times. И днес навсякъде цитират американския критик, който е възкликнал: "Има мит, че Орфей е роден там, където сега е България. Изглежда, че това е факт, а не мит, щом неговите дъщери още пеят там!". Силните емоции, които страната ни предизвиква в цял свят, са породени от изяществото на фолклора ни.

"Драгана и славеят" (песен от Елинпелинско) е от петия свитък с обработки от 1959 г., правени от Кутев за Ансамбъла. Първата певица, която я представя на професионалната сцена, е Димитрина Делчева от село Огняново, което се намира близо до Елин Пелин, но певческият маниер носи белезите на музикалните традиции в Западното Средногорие. 

"От родното ми село започва Средна гора" – споделя Димитрина в интервю за БНР. "Песните са средногорски, с Шоплука нямаме нищо общо… Срещат се хайдушки, любовни, жетварски песни, каквито пееха двете ми баби. Бяхме голямо семейство – брат ми свиреше на тамбура, сестрите и лелите ми също пееха. От тях разучавах песните на седенки, на хоро". През 1953 г. тя участва в преглед за попълване състава на Държавния ансамбъл и е приета с песните "Драгана седи в градина" и "Овчар мома лъже". Спомня си първите стъпки в ансамбъла: 

"За първи път чух "Драгана и славеят" от моята леля и бързо я научих. Филип Кутев хареса песните още на прегледа и веднага ги разработи за хора. Когато една песен допадне на изпълнителя и е добре обработена от композитора, тогава става популярна и в България, и в чужбина. С ансамбъл "Филип Кутев" е свързан най-хубавия период от живота, от младостта ми, защото постъпих в него на 18 години…".

Освен еталонната акапелна интерпретация на великолепните певици от НФА "Филип Кутев", дирижирани от Георги Генов, внимание заслужава и още една – класическа и ненадмината. 

"Аз съм дете на урбанистичната култура: искам да чувам звъна на трамваите, да се събуждам сутрин от шума на града" – казва приживе незабравимият български диригент Васил Арнаудов. Това изобщо не му пречи да усеща диханието на песните, създадени върху фолклорна основа. "Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си" остава сред върховете в изпълнителското му изкуство: неговото и на най-ценното му творение – Софийския камерен хор "Любомир Пипков". Сред тези върхове са и други песни на Филип Кутев. Арнаудов има особен пиетет съм тях, вероятно защото усеща, че са създавани с много любов и чистота. В записа от 1977 г. на "Драгана и славеят" момичетата на Васил Арнаудов звучат действително като небесен хор от ангелски гласове.

Снимки: bulgarianhistory.org, philipkoutev.com