Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Йорданка Дерилова – уникален български глас на европейската оперна сцена

"Хубаво е да казваме, че сме българи" – казва солистката на Операта в Десау

Снимка: derilova.com

Йорданка Дерилова – притежателка на драматичен сопран с изумителна красота и неповторим тембър, е сред едва няколкото българки, удостоени с титлата "Камерзенгерин" (Kammersängerin) – най-престижното германско и австрийско отличие, присъждано от правителствата на двете страни на най-достойните и изтъкнати певци по препоръка на авторитетни музикални институции. 

Дерилова ще бъде в София на 3 юли, за да пее Брюнхилде в "Залезът на боговете" в рамките на традиционния Вагнеров фестивал в Софийската опера. Европейската критика определя певицата като "висока, шеметно красива блондинка… с огромен глас, с блестящи високи ноти и сигурен среден диапазон". Тя действително е красива, харизматична и комуникативна жена, която не спира да се усмихва. 

Завършила е НМУ "Любомир Пипков" и НМА "Проф. Панчо Владигеров" в София. Дебютът ѝ е през март 1993 г., още като студентка, по покана на нейния преподавател – диригента Иван Вульпе. На сцената на Бургаската опера Дерилова пее Елизабет в "Дон Карлос" на Верди. През 1997 дебютира в София със същата роля. Специализира в Академията "Борис Христов" в Рим с голямата българска певица и педагог Александрина Милчева. През 1998 г. е ангажирана постоянно в Пражката държавна опера (Státní opera Praha). Гастролира в Италия, Швейцария, Австрия, Холандия, Литва, Кипър, Катар, Турция, Русия, Полша,  Словакия, Франция, Испания. От 2003 г. е член на престижния оперен театър в Десау (Anhaltisches Theater Dessau). През 2005 г. е отличена с Premio di Aida на конкурса Vissi d’Arte в Салерно и наградата Theo Theatre за най-добра певица.


 За дебюта си в "Тристан и Изолда" на Вагнер в Десау през 2006 г. е номинирана за певица на годината от списание Opernwelt. През 2009 г. е удостоена със званието  "Камерзенгерин". Печели и награда Thalie Theatre за най-добра певица на 2015 г. в Чехия. Партията на Брюнхилде вече е пяла няколко пъти в София, както и по време на гостуването на Софийската опера в германския град Фюсен през 2015.  

Пред Радио България Йорданка Дерилова споделя, че "Вагнер винаги ѝ е на сърце, много го обича". С удоволствие си припомня първата роля на композитора – Изолда. Днес може да се похвали и с Ортруд от "Лоенгрин", Сента от "Летящият холандец", Брюнхилде във всички опери от "Пръстена", Кундри от "Парсифал", Венера от "Танхойзер". През следващия сезон ѝ предстои отново "Танхойзер" в Десау, където ще изпълни и Елизабет, и Венера. А Брюнхилде? Как я вижда, как усеща тази полубогиня? 

"Усещам я наистина всякак – бих казала! Защото аз съм пяла всички Брюнхилди – в нашия "Пръстен" (в Десау – бел. ред.). Там един сопран пее и във "Валкюра", и в "Зигфрид", и в "Залезът". Така става изграждане, свързано с различни състояния, емоции, характеристики на всяка една – от младата Брюнхилде във "Валкюра", след това любовта в "Зигфрид" и "Залезът" е кулминацията, в която тя е страшно емоционално силна, непримирима е с измяната, с машинацията, която става… и накрая саможертвата ѝ. Певчески аз я чувствам много близка и никога не съм срещала някакви трудности. Честно и откровено го заявявам. Просто така съм подходила към нея с диригентите, с режисьорите, защото много е важно един режисьор също да разбира и от пеене. Бих казала абсолютно открито – в Германия има много, които изобщо не разбират от пеене. Те си гледат постановките, но някои от по-младите нямат представа какво коства на един певец да пее Вагнер. Така че когато имаш насреща и режисьор и диригент, които знаят какво да изискват, как да го изискват... 


Вагнер не е само да се крещи и да се вика, както някои го възприемат. Трябва да правиш музика! При всеки един композитор. Вагнер не е свързан само с това, че трябва да имаш глас и да го показваш. Това е много погрешно. Във Вагнер можеш да покажеш всички нюанси – те са и в оркестъра, и при певците. Той не е мислил само да се пее forte fortissimo. Той е мислел за изграждане, където има и лирични моменти… Всеки може да изпее нотите, да ги извика, но я няма музиката! Може би при мен това е помогнало много, че аз не съм се стремяла да викам. Просто трябва взаимност и хармония между оркестър и певци. Трябва да се познава "кухнята на пеенето" – да имаш много добро дишане... Трябва да си много умен, защото някои певци страдат от това, че гласовете им се изхабяват, ако много пеят Вагнер и са го пели неправилно. Вагнер се пее и с емоция, и със знание, и с глас – с всичко, но трябва да се знае точно как…" 


От американеца Евън-Алексис Крист, който дирижира "Пръстенът" на тазгодишния Вагнеров фестивал в София, черпи положителни емоции и се чувства на сцената много комфортно. "Той е от диригентите, които предразполагат певците да нямат някакво притеснение, не ги сковава, те се чувстват свободни и дават всичко от себе си. Диригент-мечта за певците!".

Връщам я към началото – дебюта ѝ в "Дон Карлос" с големия български диригент Иван Вульпе в началото на 90-те години на ХХ век в Бургас.

Дерилова си спомня събитието с усмивка, било е троен дебют: тя в ролята Елизабет, съпругът ѝ Красимир Дерилов като крал Филип и Костадин Андреев – Дон Карлос. "Професор Вульпе харесваше много гласа ми още докато бях студентка и ни назначи на работа – мен и мъжа ми… Беше голяма емоция да се работи с него. Беше много педантичен… но наистина колосален, наистина!".


Темата за диригентите продължава с искрения възторг на Дерилова за Антони Хермус (Antony Hermus) от Нидерландия, който в момента прави световна кариера. От 2009 до 2015 г. Хермус е бил музикален директор на оперния театър в Десау, където е завършил мандата си с постановка на Вагнеровата тетралогия. "Той беше страшно емоционален – нетипично за холандците... страхотна енергия излъчваше и ни я предаваше на нас, на сцената… На черни репетиции, режисьорски, никога не изискваше от певците да пеят с глас. Казваше да маркираме, защото никому не е нужно да си хабим гласовете. Той пазеше певците като някакво съкровище! Много е важно един диригент да обича певците, защото има диригенти, които имат някаква… непоносимост към певци. Обаче има и такива, които изобщо не се интересуват какво става на сцената. Те дирижират само оркестъра. Гледат само нотите, там горе какво става на сцената… общо взето много не ги интересува, което е ужасно!".

Йорданка Дерилова с носталгия си спомня за спектакли на "Набуко" и "Отело" под палката на големия италиански диригент Антон Гуаданьо. Много съжалява, че през 2004 г. заради административни неуредици не се е осъществило нейно гостуване в Палм Бийч с "Манон Леско" – отново с Гуаданьо и с именития ни тенор Емил Иванов като партньор. Един от диригентите, с които е работила много и винаги с голямо удоволствие е италианецът Марко Боеми (Marco Boemi). Репертоарът ѝ е огромен – над 50 оперни роли, партии в реквиеми, оратории, симфонии:


"Общо взето съм изпяла доста интересни роли – и то с голям успех! Много образи на Верди, Пучини също – основните драматични партии: Турандот, Манон Леско, Тоска, Бътерфлай… най-хубавите на Пучини. Там е също един страхотен емоционален свят... Но обичам също и Рихард Щраус! Правих Електра през 2009 г. Тогава всъщност ме направиха и Камерзенгерин – най-високата възможна титла. Особено пък за чужденци това е наистина голямо признание, голяма чест. Емилия Марти също – "Делото Макропулос"! Много ценно е певецът да има богат репертоар и да не се ограничава само с един или двама композитори.Шостакович например – "Лейди Макбет от Мценск"! Това е нещо, което обожавам!".

Репертоарно предизвикателство я очаква през следващия сезон, когато в Десау ще поставят напълно непозната за нея опера – "Алма" от бразилския композитор Клаудио Санторо (Cláudio Franco de Sá Santoro). Дерилова не е чувала и звук от партитурата, театърът в Десау ще осъществи европейската премиера на операта на фестивала "Курт Вайл". Засега операта на Санторо е представяна само в Бразилия. Какво ѝ е дала европейската сцена и отнела ли ѝ е нещо?


"Не бих казала, че ми е отнела, защото там всеки певец се радва на една нова атмосфера, среща се с много различни певци и диригенти, с различни манталитети. В чужбина не е като у дома, в България. Там си малко или много чужденец, винаги. Но когато отидохме за първи път в Чехия, беше преживяване. И досега ми е като втора родина. Даже Германия не ми е толкова близка, макар че там съм вече 22 години. С Чехия ние сме по-близки като манталитет. Имаше и много чужденци в Държавната опера в Прага. Всички бяхме като едно огромно семейство и много се обичахме. Нямаше интриги, нямаше някой да говори лошо за някого... Просто  всеки си вършеше работата, всеки си правеше своя репертоар, всеки път различни срещи, имаше много гости – отвсякъде. Атмосферата доставяше огромно удоволствие. Нямаше някакви перипетии, трудности, или нещо, което да не ми харесва. Затова казвам, че нищо не ми е отнела – напротив, много положителни емоции и много репертоар натрупах там. Всички роли от централния репертоар съм направила в Прага и след това вече в Германия – немските. В Прага съм пяла само италиански партии. И сега продължавам да пея в Чехия и се радвам винаги, когато се срещам с колегите…"

Дерилова смята българските Вагнерови спектакли за много убедителни:


"Наистина се радвам, че отново съм в екипа на маестро Карталов, защото при него е ценното, което сега рядко се среща и се харесва. Затова идват от цял свят тук. Аз непрекъснато правя реклама за нашия "Пръстен" в София – че си заслужава да дойдат всички вагнерианци, че трябва да гледат нашите постановки, защото те наистина са страхотни. Дават реална представа за историята. Цялата тетралогия, героите, всички конфликти, всичко, което се случва, е представено както трябва да е и човек го разбира… За мен лично пък е много важно да мога да играя истински и да мога да пея в истинските постановки. Защото аз също пея в много модерни… Трябва да се абстрахираш, да се съобразиш с изискванията на режисьора и да правиш това, което той иска. Но имаш вътрешната съпротива – че не го харесваш, че не искаш да го правиш. И въпреки това трябва да го правиш. Защото ние, певците, трябва да се подчиняваме на режисьорските хрумвания, виждания... Тук наистина с голямо удоволствие участвам - не само в "Пръстена", изобщо във всички постановки, в които съм пяла."

Какво е България за нея?

"Ами България това си ми е родният дом! Моята родина, тук съм се родила. Човек не може да каже според мен нещо друго. И където и да ходим, където и да пеем, където и да сме във всяко кътче на света, винаги имаме носталгия. Каквото и човек да прави в чужбина, винаги се стреми в крайна сметка да си дойде тук – тук са твоите хора, тук е нашият въздух... Човек не може да се отделя от това – където и да е. Дори да е по рядко, но е радост, когато си идваме. А най-вече когато мога да пея тук, в Операта. Това е наистина голямо щастие, защото това си е нашата родна сцена. Това е нашето, това е просто България! България – и никога не можеш да избягаш от там, където си се родил, откъдето са ти корените."


Случвало ли се е да ѝ попречи това, че е българка? 

"Не. Не бих казала, че ми е пречило. Напротив, където и да съм пяла по света, винаги казват: "Ей, вие, българите имате прекрасни гласове!" – това е всеизвестно. Никога не ми е било пречка, освен нещо, свързано с документи, което е ставало малко по-бавно... Но иначе напротив – ние, певците, би трябвало да сме горди, че сме българи, че имаме тази природа, с която се раждаме, с която сме надарени, която имаме възможност да представяме в чужбина и хората да се радват и да говорят за нас. Затова мисля, че не е пречка, напротив – един плюс, защото те нямат такива гласове като нашите. Нямат този колорит, тази окраска, нямат тези емоционални тембри, тези емоционални гласове. Защото има много певци, но… не са с такива хубави качества. Ние имаме друго качество. И затова е хубаво да казваме, че сме българи."

Снимки: derilova.com, operasofia.bg, anhaltisches-theater.de,Facebook/ Iordanka Derilova


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Итън Шейбър

Американецът Итън Шейбър, за когото България е "неговото място"

Какви са българите? Какъв е животът на един чужденец в България? Трудно ли се "опитомява" езикът и културата ни? Къде се пресичат чувството за хумор и любовта към една малка държава от Източна Европа? – въпроси, които всеки един отворен към света..

публикувано на 08.08.25 в 08:45

Ина Сотирова за пътя си до Ямайка, миризливото манго и киното

Няма точна статистика за броя на българите, които живеят на остров Ямайка. Но като доказателство, че трудно може да намерим място по света, на което да няма поне един сънародник, наскоро се срещнах с режисьора Ина Сотирова, която от 10 години живее на..

публикувано на 03.08.25 в 09:25
 Еманюел Делум (в средата)

Как французинът Еманюел Делум от Париж откри страната ни и Радио България

Срещнахме французина Еманюел Делум в българската православна църква "Св. Патриарх Евтимий Търновски" в Париж. Той е женен, с пет деца и семейството му изповядва православната вяра. Открива България в момент на голямо изпитание през 2018 г. по време..

публикувано на 29.07.25 в 11:05