Поднебесната империя, "фабриката на света" – това е Китай, втората икономика в глобален мащаб. Азиатската страна работи активно по разширяване на икономическото си влияние по целия свят, като апотеоз на тези усилия е инициативата "Един пояс, един път", чрез която Пекин инвестира и финанси, и влияние в десетки страни по света. Пример за амбициите на страната бе и проведения наскоро исторически по мащабите си военен парад, който освен демонстрация на сила бе и демонстрация на икономически възможности.

Но нека погледнем към нас – какво е състоянието на икономическите връзки на България с Китай и какво прави държавата ни, за да подобри търговските взаимоотношения?

За съжаление не много, а икономическите отношения по оста София – Пекин в последните години се развиват в наш ущърб. Това констатира пред Радио България председателят на Българо-китайската търговско-промишлена палата (БКТПП) Лъчезар Динев.

"Отношенията между България и Китай в последните години се развиват по доста странна траектория. През 2019-а, точно преди пандемията, имаше едно много знаково посещение на президента Радев, в което отношенията ни бяха издигнати в най-високата степен – "стратегическо партньорство". За китайците това е изключително важно. След тези срещи започна един голям ентусиазъм, но се случи ситуацията с пандемията, Китай се затвори и нещата оттогава тръгнаха изключително зле в нашите икономически отношения. Вносът на продукти от Китай се увеличи неимоверно, а нашият износ падна многократно", констатира Динев.

И даде конкретика – само за първото полугодие на 2025 г. износът на България към Китай спада вече с близо 40%, а обратно – ръстът на вноса от страна на Поднебесната империя у нас е почти идентичен като проценти – около 35%. Така по оценка на асоциацията отрицателното търговско салдо за България до края на годината може да достигне 10 милиарда лева.

За съжаление не са на високо ниво и инвестициите на Китай в България, за разлика например от съседна нам Сърбия.

"Инвестициите в България са нещо като бялата лястовица – всички знаят, че съществуват, но никой не ги е виждал. Има няколко знакови инвестиции, като една от тях е "Чепеларе ски". Преди години тя бе купена от финландска компания, която след това бе погълната от група китайски инвеститори, които всъщност са техният най-голям технологичен гигант, най-големият фонд за рисков капитал в Хонконг, плюс най-големият производител на спортни стоки в света, който прави стоките на всички познати на вас марки. Тези хора направиха така, че преди три години България беше вторият най-голям производител на спортни стоки в Европа."

Освен това има и намерение за близо милиардна инвестиция на китайска компания, която да произвежда алуминиевите шасита за автомобилите "Тесла" именно у нас заради рестрикциите за внос от трети страни в ЕС. Но това, посочи Динев, като цяло изчерпва сериозните китайски вложения.

Китайският бизнес също така избягва България поради това, че при повечето държавни търгове, като например закупуване на влакове, той нарочно бива отстраняван чрез изискване на препоръчителна, но незадължителна по закон документация, която обаче притежават европейски компании, продаващи на значително по-високи цени. Проблем е и липсата на предвидимост, честата промяна на закони и нормативни изисквания, както и раздутата администрация.

България внася от Китай, на първо място, като стойност, слънчеви панели, следвани от батерии и различен тип електроника. Какво обаче изнася родният бизнес в обратна посока?

"По последни мои данни артикулите, внасяни от Китай, бяха близо 4000 вида. А износните са около 750. Тоест ние изнасяме драстично по-малко видове, не само като стойност и обеми. Кои са най-изнасяните продукти? За съжаление, от години те са свързани изключително и само със суровини. Номер едно в годините бяха медните катоди, но тази година нямаме изнесен почти нито един меден катод. На второ място изнасяме "камъни" – тук говорим за обогатена руда. Обемите, които изнасяме за Китай, са огромни. Пълним едни огромни контейнери с камъни и ги изнасяме към Китай, това е топ 10 на нашия износ", посочи председателят на БКТПП.

Макар и по-малки като обем, има и стоки с по-висока добавена стойност, които продаваме в Поднебесната империя – например термостати, електрически табла и електрически компоненти. Изнасят се и компоненти за европейските автомобили, произвеждани във фабрики в Китай.

Според Лъчезар Динев държавата не прави достатъчно за рекламата на бранд "България" на китайския пазар. А и още: голям е и процентът на отказ на визи за китайци – 10%, при около 1% за българи за Китай. Това респективно допълнително спира туристопотока към страната ни, както и интереса на инвеститорите.  

Снимки: bccci.net, АП/БТА, Община Чепеларе, Pixabay