16

Снимка: sbh.bg

Вместо да се затваряме единствено в своите грешки и проблеми, не е ли по-добре да се отворим и към заобикалящия ни свят, тъй като всеки от нас е част от цялото и ако стои безучастен, ще продължим да живеем в размирие, за което носим своята частица отговорност?

"Смятам, че всеки човек трябва първо да научи себе си и след това да работи заедно с другите хора – отговаря творецът. – Когато се обърнем към самите нас и успеем да станем добри, едва тогава можем да се съберем и да правим добро – но не и ако се опитваме да дадем добро на хората, а не сме пример за тях. Само когато човек се докосне до Бог, той се отваря за целия свят."

В годината на рухването на комунистическия режим в България (1989) Ивайло Каменов започва работа върху първата си по-голяма серия от живописни произведения с обединяваща тема духовната и физическата борба, която съвременният човек е длъжен да приеме, припомня изкуствоведът Васил Урумов. Тази тема се превръща в неизменна част от неговото творчество, включително и в изложбата "Изкупление", разгърната чрез груби форми, тежки мазки и силно въздействащи земни тонове.

"В разговорите си с Ивайло открих неговата идея, неговата страст, неговото желание да намери пътя към себе си и към изкуплението чрез формите, които пренася – без значение дали върху платното, върху бронзовата отливка или скулптурата – добавя Васил Урумов. – Образите излизат от самия него и в процеса на търсене и разсъждение той открива пътя."

Отворен към болката и грехопадението, Ивайло Каменов създава стенопис с благотворителна цел в Централния софийски затвор – може би като първа стъпка към "Изкупление"-то.

"Изградих водопади, но не както хората си мислят, а стените сякаш течаха надолу – пояснява техният автор. – Всичко беше във вода, защото водата пречиства. Тя е най-добрият изкупител, тъй като през нея минава всичко и то остава чисто. Затова и там всичко е във водопади."

Човек сам трябва да направи избора си, не можеш да накараш някой да постъпи по даден начин, без самият той да го иска, вярва Ивайло Каменов. А надеждата винаги е на едно място: "Когато хората вярват в Бог, независимо дали са християни, мюсюлмани, будисти и т.н., тъй като Бог е един, тогава нещата стават ясни, а хората – по-добри. За да намерим Бог обаче, трябва да положим големи усилия" – вярва художникът.

"Свикнали сме на малко по-лъчезарни, по-усмихнати, по-абстрактни произведения, докато тук се усеща една суровост, една страст – казва изкуствоведът Васил Урумов, отправяйки покана пред бъдещите посетители на изложбата: – За Ивайло платното е като жива материя – то се движи под него и го насочва какво да излезе наяве. Процесът му на работа отнема време, но накрая се стига до интересен образ. Заслужава си да се види, дори за да може да се поразсъждава пред произведението."

Снимки: Диана Цанкова, facebook.com/sofiapressgallery, sbh.bg