Този роман, който вече говори и на български език, е преведен от доц. д-р Екатерина Търпоманова, и както самата Брегаси с усмивка отбеляза:"Книгата на български не е само моя, тя е и наша, защото преводачът е и втори автор".
Това не е първият път, в който доц. Екатерина Търпоманова и авторката си сътрудничат:
"Стила ѝ мога да определя като много приятен за мен, за превод. Тя самата протестира, но аз все пак настоявам, че Майлинда Брегаси има един женски подход към писането, което наистина се вижда, когато човек превежда.Първият роман, който преведохме на български език –"Бягство", беше за мен, поне като преводач малко по-труден за превод от тази гледна точка, че историят беше малко фрагментарна, спомени, напред-назад и беше малко по-трудно човек да навлезе в самия сюжет, да направи всички връзки и разбира се, да ги предаде адекватно на български език. Но сега, във втория роман, сюжетът е наистина много увлекателен, много занимателени самият превод просто вървеше с една лекота" – сподя доц. Търпоманова в интервю за Радио България.
Според нея романът ще бъде приет много добре от българската публика, тъй като е много близък като тема и сюжет и за българския народ: "Балканите имат обща съдба, обща история, въпреки някои специфики нещата са доста близки. Затова се надявам, че този роман ще намери своите читатели и в България".
Романът привлича внимание още със заглавието си – "Отрязаната плитка". Според автора връзката на жената с косата ѝ е духовна, почти свещена:
"Грижата, която една жена полага за косата си – представете си: измива я внимателно, оставя я да порасне, сплита я на плитки… и в един определен момент, когато реши да отреже плитката си, това е като откъсване от миналото, от самата себе си, от нейната идентичност. Този литературен образ най-добре представя романа, защото и тук имаме един главен герой — жена, чийто живот внезапно е прекъснат, също както плитката е отрязана", разказва авторката Майлинда Брегаси пред Радио България.
"Отрязаната плитка"е силен балкански роман за успехите, които губят стойност в мига, когато се разкъсват най-дълбоките човешки връзки. Роман за провалите, които лекуват, за раните, предавани през поколения, за мълчанията, които разделят майките от дъщерите, и за болките, които се предават, без дори да бъдат изречени.В центъра на историята стоят три жени — баба, майка и дъщеря — които, в опит да оцелеят, губят най-важната връзка помежду си.
"Тласъкът да напиша романа дойде именно от желанието да запълня тази пропаст, която се образува в комуникацията между поколенията. В романа са представени три поколения: баба, майка и дъщеря. Аз самата съм едновременно нечия дъщеря и нечия майка, тоест намирам се по средата. Ясно забелязвам пропастта, която съществува, и колко често от нея произтичат големи недоразумения. Смятам, че ако се познавахме по-добре, ако се опитвахме да надникнем по-дълбоко в света на нашите родители, щяхме да се държим по различен начин. И също така, ако децата познаваха по-добре миналото на родителите си – тогава и те биха се отнасяли към нас по друг начин", споделя писателката.
В книгата Майлинда Брегаси засяга и една от най-болезнените теми на съвременните Балкани– напускането на родното място и откъсването от корените в търсене на успех на Запад. Тя самата също живее и твори в чужбина, но колко трудно е да запазиш връзката с родината, когато си далеч от нея?
"За един автор е още по-трудно, защото първият инструмент, който той използва е езикът. Когато живееш дълго време далеч от страната си, първото, което започваш да губиш, е езикът. Имаш усещането, че придобиваш нова идентичност — вече не си същият човек. Дори и да живееш в родината си, това може да се случи, но когато си в друга страна, нещата стават още по-сложни. Затова аз настоявам да пиша на албански — и ще продължа да го правя, дори понякога да усещам, че албанският ми се "свива". Но няма нищо по-хубаво от това да пишеш на собствения си език, защото това е твоят език", казва Брегаси. Тя също така споделя, че е изключително важно едно произведение да бъде представяно честно в чужбина – така, че читателят да се запознае единствено с книгата, а не с името или влиянието на автора. Според нея литературата трябва да стои над личните връзки и саморекламата, особено когато представя езика и културата на един народ.
На представянето на книгата "Отрязаната плитка" в Софияприсъстваха много гости, сред които и представителят на Посолството на Косово в София, Буяр Дескай, както и преподаватели и студенти от Софийския университет, включително и студенти от специалност "Балканистика", където се изучават албански език и литература. Студентите проявиха голям интерес, особено когато авторката говореше на майчиния си език, и успяха да проведат един топъл и приятелски разговор с нея. Въпросите и любопитството към срещата показаха, че младите български читатели са готови да приветстват този нов глас от Косово — искрен, дълбок и преди всичко човечен.
"Да кажа, че съм развълнувана, е малко. Особено от студентите — те са толкова млади, толкова заинтересовани и информирани за литературата и за Албания. Имат желание да опознаят един автор, за когото не вярвам, че са чували някога в живота си. Много ме впечатлиха въпросите, които зададоха. Може би това е най-вълнуващото представяне в живота ми"– сподяла Майлинда Брегаси, за която това беше първото посещение в София, но със сигурност няма да е последното. Призна, че е дошла неподготвена, но е открила не само красив, но и богат на история град, и си тръгна с много добри впечатления, преплитайки в ума си нова "плитка" от човешки, културни и емоционални връзки.
Интервюто си за Радио България Майлинда Брегаси завърши с послание към всички нас на Балканите и отвъд тях:
"Бих искала да се обичаме повече един друг, да се изслушване и опознаваме по-добре – защото само като познаваме по-добре другия, можем истински да го обичаме. И се надявам да популяризираме ценностите на изкуството, културата и историята ни."
Прочетете още:
Снимки: Пламен Тотев, БТА
Нуждаем се от доза смелост, за да проходим коридор, дал убежище на същества, родени във фантазмена вселена. Но има и надежда, ако се изгубим – достатъчно е да сменим гледната си точка. Тогава ще превърнем ужаса в надежда, илюзията в истина и..
София е третият град, в който гостува шестото издание на Международния фестивал за етнографско кино "ОКО", след като от 5 до 14 септември негови домакини последователно бяха украинската столица Киев и град Болград. Както всяка година и настоящото..
От 2 до 5 октомври София Тех Парк е домакин на единственото международно изложение за съвременно изкуство в България Sofia Art Fair 2025 – IMAGINE . Събитието събира участници от 13 държави и водещи личности от световната арт сцена,..