Звездата на българската сцена Силвия Томова е завършила елитната Държавна балетна академия "А. Я. Ваганова" в Санкт Петербург. Кариерата ѝ е свързана с Националната опера и балет, където като примабалерина е представила над 90 роли в класически и модерни заглавия. Емблематични са изпълненията ѝ в "Лебедово езеро", "Жизел", "Дамата с камелиите", "Нестинарка", "Козият рог". Участвала е в телевизионни и филмови продукции, лауреат е на престижни балетни конкурси. В последните години е предпочитан гост-репетитор и хореограф, канена е за член на жури на международни състезания, занимава се активно и с педагогическа дейност. Била е художествен ръководител на Националния балет, на балета на Пловдивската опера и на балетната трупа на Държавна опера - Русе, а от ноември 2016 г. заема същата позиция в Държавна опера - Стара Загора. 

В началото на септември 2025-та Томова получи престижна награда - "Златният Лешникотрошач" в категория "Култура/Бизнес" от реномирания "Международен фестивал на танца и танците" (Il Festival Internazionale della Danza e delle Danze), който се провежда всяка есен в последните осем години в сицилианския град Агридженто. Отличието е присъдено на Силвия Томова за изключителния ѝ принос като педагог и артистичен директор на многонационалната балетна компания на Старозагорската опера за развитието на световното танцово изкуство, а през 2023-та самият състав е отличен със същата награда за най-добра балетна трупа на годината. На 2 октомври софийската публика горещо аплодира възпитаниците на Силвия Томова, които представиха в рамките на фестивала "Софийски музикални седмици" последната си постановка – "Парижки нощи". Авторският спектакъл по музика на Вебер, Рахманинов и Офенбах е на български хореограф с европейска кариера – Донвена Пандурски, със сценография и костюми на изтъкнатия художник от Беларус Павел Шаппо.

На 24 октомври с вълнуваща вечер, посветена на съвременния танц, балетът на Старозагорската опера официално открива новия си творчески сезон. Силвия Томова прави този избор, защото е убедена, че днешните балетни артисти трябва да владеят равностойно както класическия, така и модерния танц. Стремежът ѝ е да разнообразява репертоара с предизвикателства и срещи с доказани съвременни хореографи и този път покана е отправена към две световно признати имена: британеца Джеймс Съдърланд и родения в Армения Аршак Галумян, който живее и работи в Берлин. Разговорът със Силвия започва с коментар на последната изява на танцьорите ѝ в София и възторзи от страна на интервюиращата, която в "Парижки нощи" за първи път в живота си видя канкан да се танцува на палци.

Ансамбълът ѝ е известен с огромното количество чужденци, българите са само една трета от трупата. Какво ги привлича и задържа в Стара Загора?

Но защо балетисти от цял свят искат да идват в Стара Загора? 

"Защото компанията е много добра. Това вече се знае навсякъде, в цяла Европа. В цял свят се говори за нашата компания. Те знаят, че тук се танцува много. Че има класически репертоар, което е изключително привлекателно, особено за по-младите, пък и не само младите танцьори. Ние поддържаме много добър репертоар, с класически заглавия като "Лебедово езеро", "Лешникотрошачката", "Пахита", "Шопениана", "Спящата красавица", "Дон Кихот"… "Сънят на Пилат" (на Стефан Димитров – бел. авт.) също прекрасен балет. Останаха ми много малко заглавия, които трябва да поставя, за да кажем, че сме покрили всички големи класически творби. Трупата е много млада, аз мисля, че за много кратко време даже успяхме да постигнем неща, които хората градят десетки, някои стотици години".

Към чудесните постановки от последните месеци прибавяме и "Копелия", представена в София през март .Като че ли липсва само "Жизел", но Силвия добавя към заглавията, които не са правени в Стара Загора "Силфида", "Корсар"и "Баядерка". Към последните два балета доскоро не е посягала, защото за тях трябват големи трупи: "Докато ние стигнем до някакво прилично количество хора, за да мога да си позволя този лукс, да не ме е срам пред света (балетния), трябваше да мине малко време.Така че вече сме готови и за тези предизвикателства".

Репертоарът на трупата е повече от впечатляващ. Самата Силвия Томова смята ли да постави нещо модерно в скоро време? 

"Аз имам много заглавия - не много, но достатъчно, които са изключително модерни, съвременни постановки, тъй като днешният балетен артист трябва да е поливалентен. Ние сме поставяли много неща и с Християн Бакалов, с Владимир Ангелов, с Калоян Бояджиев. Работили сме с изключителния френски хореограф Клод Брюмашон, с Алесандра Скаламбрино, Марио Пиаца. Имам много голям репертоар и част от тези неща ще покажа на 24 октомври, когато ще бъде нашата премиера, посветена на модерния танц. Двама световни хореографи ще представят свои творби: "О, Супермен" на Джеймс Съдърланд и "Нощта" на Аршак Галумян във втората част. Ще включа и "Кармина Бурана", и "Неопитомените" на Клод Брюмашон в първата част. На следващия ден – 25 октомври, започва Международният хореографски конкурс LINKAGE с домакин Държавна опера - Стара Загора, който ще проведем за шести път и ще има много гости: от Америка, от Италия, Китай, Израел…Аз съм в журито заедно с моите колеги от Stream Dance Academy".

Връщаме се към темата за националностите на танцьорите ѝ: албанци, испанци, италианци, японци, французи, украинци, колумбийци, перуанец, черногорка, разбира се и българи – трупа, сравнима с Вавилонската кула:

"Това е чудесно" – казва Силвия. "Аз по един и същи начин работя и моите изисквания са едни. Но пък те са от много места и смесването на най-различни култури, темпераменти и характери е много приятно, много интересно. При това те всички са толкова млади! Чудесно е да ги гледаш как живеят като едно голямо семейство, колко си помагат, колко се обичат и как израстват пред очите ми. Аз вече съм изградила големи артисти, звезди, признати световно – като Анелия Димитрова,Фиорди Лоха, Клара Ферер, Алеся Бакин,Томоки Ишиго. Това са признати хора, които всички аплодират и в Германия, и в Нидерландия, където и да отидем, познават ги в България, в София".

Силвия се гордее с всички свои възпитаници, защото са изградени в Стара Загора, под нейно ръководство."Но, разбира се, най, най, най-голямото мое произведение, ако така мога да кажа нескромно, е Анелия Димитрова, с която работим вече десета година. Всички образи, всичко, което тя изтанцува, е направила с мен. Тя е голяма, вече световна балерина. И аз съм много горда с нея". В света на балета Анелия е известна с пословична скромност, но Томова не смята, че това е проблем: "Обикновено знаете, че големите артисти не се "звездеят" чак толкова много. Те си блестят сами по себе си". Споменаваме и фантастичния албанец – Фиорди Лоха, който буквално спаси спектакъла на "Парижки нощи" като в последната част – "Парижкото веселие" на Офенбах, пое още една роля на напуснал колега. "Той дойде на втората година от мандата ми – от 2017 г. сме заедно. Дойде, беше много талантлив, много кльощав, с една огромна коса … впечатляващ беше наистина. Господ го е надарил с изключителни физически данни. Просто трябваше много да работим. Нали знаете, те са като необработен диамант – трябва да го обработваш внимателно".

На финала идва и въпросът за мечтаната от Силвия сцена за нейната трупа:

"Аз съм доста голям реалист. Давам си абсолютна сметка за всичко. Мечтая, разбира се, трябва да имаме мечти, защото мечтите са някакви цели и когато ти имаш цел и много я желаеш, бленуваш тя да се случи – тя рано или късно се случва. Имала съм желание, правила съм и много опити, но засега при нас се случват трудно тези неща, защото те искат много финанси и, разбира се, това трябва да е държавна политика. За да покажем такива спектакли, които са изключително важни за България, първо някой трябва да ги оцени, да направи анализ на това, което се случва на нашата сцена в България и да каже: това е страхотно! Има заглавия като "Нестинарка" или "Сънят на Пилат", с които аз мисля, че на която и сцена да стъпим, ще бъде супер престижно. Не е нескромно – и Миланската Скала, и Болшой, и Мариински, и Ковънт Гардън, и Sadler's Theatre. Бяхме започнали една голяма офанзива, но дойде Covid пандемията и не успяхме с "Майстора и Маргарита". Но това е много сложен въпрос и аз си признавам, че сама с това не мога да се справя. Ще трябва много хора да ми помогнат и заедно да решим всички тези неща, което, разбира се, е валидно не само за балета на Стара Загора – за всички балетни компании, които постепенно започнаха вече да пътуват и да ги канят. И аз съм много щастлива от това… Вие ме попитахте – изградила съм и хореографи в нашата трупа. Имам едно забележително постижение, което се казва Марсело Молина Той е мексиканец, но е много отдавна в България, а напоследък започнаха често да го канят в чужбина да се изявява като хореограф".

Силвия иска да внуши на своите танцьори, че "балетът е твърде кратко изкуство и трябва много дисциплинирано, много творчески, с огромна любов и посветеност да се върви към върха. И като стигнеш горе да не се отпуснеш, а да продължиш още по-усилено да работиш, защото падането отвисоко е доста болезнено". Иска да им предаде всичко, научено от прекрасните педагози от Академия "Ваганова" – това, което е изградило бляскавата ѝ кариера и силния характер.