"Всеки прелюд на Дебюси е един съвършен музикален свят" – така пианистът Емануил Иванов отговаря на въпроса за любимата си част от музикалната програма, която подготвя за публиката в София. По прелюдиите на Клод Дебюси работи още от дете, а сега за първи път ги представя в един концерт – на 18 ноември, част от есенното издание на фестивала "Културама в музея – 2025".

Емануил Иванов учи пиано първо в родния си град Пазарджик, след това  – при известния български пианист и педагог проф. Атанас Куртев. Завършил е Кралската консерватория в Бирмингам с пълна стипендия. Изнасял е концерти във Франция, Япония, Италия, Германия, Австрия, Кипър, Южна Африка, Великобритания, Полша. Носител е на награди от международните конкурси "Алесандро Казагранде", "Скрябин – Рахманинов", "Лист – Барток", "Млади виртуози", "Дину Липати", на отличията "Musicians’ Company Silver Medal" и "Carnwath Piano Scholarship" (Великобритания), както и на националните "Кристална лира" и "Млад музикант на годината". Той е сред удостоените с Национална стипендия "С усилия към звездите" (2020 г.), присъждана от фондация "Културни перспективи", която стои и зад фестивала "Културама в музея".

Може би най-големият  успех на Емануил е първото място на престижния конкурс "Бузони" (Италия) през 2019 г., когато е на 20 г. Независимо от активната си световна кариера, той сравнително често изнася концерти в родината си. В края на септември изпълни 24 прелюдии и фуги за пиано от Дмитрий Шостакович, което несъмнено е сериозна творческа задача. Следващото предизвикателство, което поставя пред себе си е интегралното изпълнение на всички пиеси от известния клавирен цикъл на Дебюси – първия импресионист в музикалното изкуство.

Специално за Радио България Емануил Иванов споделя как е избрал именно тази програма за предстоящия концерт, разказва за преживяванията си като интерпретатор на прелюдиите от Дебюси, припомня си, че някои от пиесите са с него още от детството:

"Започнах да ги уча около 12-годишна възраст. Винаги съм имал някакъв особен афинитет към Дебюси. В неговата музика се чувствам страшно комфортно. Не знам на какво се дължи — дали на начина, по който той пише за пиано, дали на хармоничния му език. Може би е комбинация от много фактори. Но тези пиеси са с мен отдавна. Свирил съм доста от тях в различни проекти, но никога целия цикъл, така че за мен това е една лична премиера. Всяка пиеса носи свой свят, атмосфера и характер. Не съм сигурен дали имам любима прелюдия, защото всичките 24 са абсолютно безценни шедьоври. Всеки един от тях съдържа в себе си завършен, идеален музикален свят. Ако все пак трябва да избера, може би ще е "Хълмовете на Анакапри" от първи том, който е изключително красив, с една такава ярка и въздействаща свежест в себе си. Всеки път когато свиря Дебюси откривам нещо ново. Просто неговото новаторство в хармониите, в "текстурата" на музиката, няма как да не изненадва. Постоянно има нещо, при което си казваш: "Това е написано в самото начало на 20-ти век, а и днес звучи модерно!".

"Ние се превръщаме в едни стилистични хамелеони, общо взето. Трябва да сменяме одеждите си като актьори за всеки стил, за всеки композитор, и е много интересно от гледна точка на това, че открехваш врата към вътрешния свят на всеки един от тези хора. Това е сред най-ценните неща, особено за нас, пианистите, защото имаме огромен репертоар и огромно богатство от автори. Според мен това е един от най-интересните аспекти на професията."

По-труден ли е пътят на музиканта през ХХI век, в сравнение с другите епохи, изместват ли съвременните технологии живия контакт между изпълнителя и публиката?

"Това е една от трудностите, които имаме пред себе си. Другата е, че конкуренцията в музикалния свят става все по-жестока и по-безмилостна. Особено при пианистите – има толкова много от нас, които се борим за вниманието на публиката. Колкото до съвременните технологии, особено с навлизането на студийните записи, които стават все по-идеални, някак си се измества правилното, според мен, отношение към музиката. Колкото по-перфектни стават музикалните записи, толкова повече ние се стремим към пълно съвършенство, което е невъзможно, а и не е необходимо, защото отнема от чувството за риск, което трябва да присъства в едно изпълнение. От друга страна, съвременните технологии — например социалните мрежи, представят много добри възможности да стигнем до повече хора. Това е големият позитив."

Автор: Теодор Соколов, ученик в курс "Музикална журналистика" в НМУ "Л. Пипков"