По данни на Европол опитите за сексуална експлоатация на деца онлайн са били на високи нива още преди пандемията от COVID-19, но през последните 18 месеца са нараснали значително. 

Доклад на неправителствената организация Internet Watch Foundation посочва, че доставчиците на интернет услуги в Европа хостват най-голям обем материали, свързани със сексуалното насилие над деца, в целия свят.

На 6 юли Европейският парламент прие временни правила, които дават възможност на доставчиците на услуги за електронна поща, съобщения и чатове да предприемат мерки срещу сексуалното насилие над деца като автор на доклада на Парламента е евро депутата от германия Биргит Зипел.

"Постигнахме компромис между по-добрата защита на децата и защитата на неприкосновеността на личните данни. Определено говорим за нешифровано съдържание в съобщения т.е преглеждаме изображения, снимки и текст, но не проследяваме аудио съдържание. Става въпрос също за идентификатори, за изкуствен интелект, особено за кибергруминг. Не са позволени технологии, които не ограничават технологичните си възможности само до това, което е строго необходимо за откриване на сексуално посегателство над деца. Това законодателство е създадено, за да могат да продължат доброволните дейности на доставчиците за откриване на материали, свързани със сексуалното посегателство над деца, така че никой доставчик, не е задължен да прави това".

България не е изключение от общата статистиката, но през последната година не се наблюдава увеличение на установените случаи на сексуалното насилие над деца обясни Георги Апостолов, координатор на Центъра за безопасен Интернет.

"Една част от държавите и нашите партньорски центрове съобщиха, че има доста сериозно увеличаване на сигналите към тях за сексуално посегателство срещу деца онлайн. Други не отбелязаха такова увеличение, като България. Ние не засякохме увеличаване на самите действия и опити за сексуални посегателства. Вървим горе-долу стандартно. През 2020 година сме работили по над 9000 сигнала, от които около 300 си бяха абсолютно наказуеми деяния, които препратихме към ГДБОП, сектор "Киберпрестъпност" за по-нататъшно разследване."

Именно за това тази тема е доста сложна, коментира още Георги Апостолов. 

"Опитите на ЕК, някъде и на национални законодатели да въведат някакви правила и едва ли не по технически, технологичен начин да сметнат, че са направили всичко за защита на децата са обречени на неуспех. Тук е важно цялостно развиване на дигитално-медийната грамотност на децата от най-ранна възраст и през целия период на тяхното обучение. Защото докато се готви някакъв регламент или директива, предвиждаща да защити срещу нещо, което е станало популярно преди 3-5 години, Интернет не стои на едно място.  Възникват нови канали, нови заплахи така че много по-силно ударение трябва да се постави върху дигитално -медийната грамотност. "

Още по темата, чуйте в прикачения звуков файл.