Настоящата криза вследствие на коронавируса показа слабостта на веригите за доставки и бързото изчерпване на продукти и изделия. За да успеем да се справим с този нарастващ проблем, е необходимо да се насърчи развитието на кръговата икономика, в която ресурсите и материалите се използват продължително и се рециклират. Това ще намали емисиите на въглеродни емисии, ще стимулира икономическия растеж и ще създаде възможности за работа.

През март 2020 г. Европейската комисия предложи нов план за действия за кръговата икономика. Той е в съгласие с целта за постигане на нулеви въглеродни емисии до 2050 г. и акцентира върху предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци и управлението им.

Евродепутатът от Дания Маргрете Аукен от Група на Зелените/Европейски свободен алианс, подчертава необходимостта от намаляването на консумацията на суровини и материали, на генерирането на отпадъци, по-доброто рециклиране и  стимулиране на повторното използване на ресурсите:

„Ако има и други планети като нашата, може би нямаше да сме така притеснени. Ние консумираме приблизително колкото 3 планети и това е ясен знак, че трябва да ограничим потреблението на материали и ресурси. Дори и да измисляме нови технологии, ефикасни и интелигентни решения, не е достатъчно. Не може да правим планове за нашите деца, внуци и на правнуците си, ако значително не намалим  консумацията си на ресурси.“

Европейският съюз иска да изгради пазар с екологично устойчиви продукти, чието производство и потребление не изисква въглеродни емисии и разхищение на материали. Европейската комисия е идентифицирала седем ключови сектора за изграждане на кръговата икономика. В тях са нужни промени на различните етапи от веригата - от дизайна през производството до използването им от крайните потребители. Един от тези сектори е текстилната индустрия.

Производството на платове и дрехи поглъща голямо количество вода.  Изчислено е, че през 2015 г. световната текстилна и шивашка промишленост е използвала 79 млрд. куб. м. вода, а през 2017 г. нуждите на цялата икономика на ЕС са възлизали на 266 млрд. куб.м. Може би малко хора знаят, че за да се направи само една памучна тениска, са необходими около 2 700 л. прясна вода – това е количеството питейна вода, което човек потребява за две години и половина. Текстилното производство е причина за около 20% от замърсяването на прясната вода в световен мащаб вследствие на продукти за боядисване на платовете и крайна обработка. Според оценките всяка година прането на синтетични материали освобождава около 500 000 тона микрочастици пластмаса в океана. Счита се също , че модната индустрия е отговорна за 10% от световните въглеродни емисии – повече от международните полети и морското корабоплаване взети заедно.

Бързата мода – постоянното предлагане на нови стилове на много ниски цени – доведе до голямо увеличение на количеството произведени и изхвърлени дрехи. От 1996 г. насам количеството дрехи, закупени в ЕС на човек, се е увеличило с 40%. Всяка година европейците употребяват почти 26 кг. и изхвърлят около 11 кг. текстил. За да се  постигне намаляване на текстилните отпадъци в ЕС,  Директива, одобрена от Европейския парламент през 2018 г относно отпадъците гласи, че до 2025 г. държавите членки  ще бъдат задължени да събират текстилните изделия отделно.

България вече работи в тази посока. Част от усилията за оползотворяване на ненужните дрехи е проекта на “Евротекс“ -  ТexCycle, реализиран в партньорство с общините.  Проектът стартира през 2018 год от Стара Загора с поставянето на 5 специализирани контейнера за събиране на дрехи и обувки. „Днес  имаме над 200 контейнера в 13 общини в страната. За този период сме събрали над 3 400 тона текстил, който е оползотворен", обяснява Сирма Желева, мениджър „Устойчиво развитие“ на “Евротекс“ и ръководител на проекта.