"Музеят на дунавския риболов и лодкостроене е открит на 3 септември 1974 година. Той се явява единствен по рода си по поречието на тази пълноводна европейска река. По този начин град Тутракан се явява освен такъв на бойната слава на българската армия и град на един твърде любопитен етнографски музей.

През 2010 година бе направено преустройство на целия музей.

Според професор Николай Нинов това е едно малко "бижу" на музейните атракции в България. Има 7 зали в които хронологично се проследява риболова от дълбока древност до наши дни. За съжаление трябва да се отбележи, че последните години той намалява чувствително. Основната причина е пресушаването на големи влажни заблатени зони, съществували допреди 40-50 години, където рибата си е хвърляла хайвера.

Тези земи сега са обработваеми земи. Държавата през последните години отново полага грижи за възстановяване на част от тези блата, но това ще е дълъг процес. В нашия музей има и доста стари снимки и кадри от 70-те години на 20 век, за да видят посетителите какви количества риба са били улавяни тогава. Също така имаме възстановки на най-старите лодки, ползвани за плаване по реката и съвременните съдове, които се произвеждат в завода в града ни", заяви за Радио Стара Загора Величко Атанасов, уредник на "Етнографски музей - Дунавски риболов и лодкостроене" в град Тутракан.