На празника Никулден се освещават лодките и инвентара на хората, които влизат в морето и ловят риба. Тогава се разпределя и спечеленото през сезона сред рибарите. Прави се специален венец от бръшлян, който се пуска в морето, за тези които не са се завърнали обратно на сушата. Никога моряците не излизат в морето без преди това да направят молитва към Свети Никола. В Странджа планина и селищата там вечерта на Никулден започва с кадилата, трапезата се прикадява с тамян, това са били постни вечери. Интересното е, че се е ползвала една и съща свещ от восък използвана през различните дни и не се е изгаряла на веднъж. След като вече е била почти изгоряла свещта се е запазвала за лек. На софрата се е слагала квасена питка, наречена Богородица, имало е чесън, грозде, жито и вино. На сутринта са се гледали въглените как са изгорели според пепелта, която е останала. Това определяло каква ще е следващата година - добра или лоша за земеделците. Имало е и различия по отделните села по обичаите в днешната турска част на Странджа и в тези, които са в България. В нестинарските селища, като Българи и Изгрев също е имало интересни традиции, както и в Лозенградските такива. Там дори са оставяли храна на мишките, за да могат да бъдат по-милостиви малките животинки спрямо хората. И още доста интересни вярвания и традиции са запазили хората по този регион на нашата страна." разказа за Радио Стара Загора - Тодор Гондов, директор на Историческия музей в град Царево.