Шихан Тони Петров: Най – важно е да спечелим децата за бойните изкуства

Тони Петров е сред пионерите на Джу Джицу в България. Той е международен Джу Джицу инструктор и главен инструктор по бойни приложни техники и полицейска лична защита към МВР, президент на Централния полицейски карате клуб. Завършил е Академията на МВР и НСА. Има VII дан джу джицу, V дан полицейска лична защита и V дан карате шотокан.

- От кога съществува джу джицу в България?

 - Джу джицу у нас има от зората на демокрацията, взехме лиценз от  Международната организация, направихме федерация и я отворихме за граждани. И сега се радваме на популярност, създадохме специалност в Спортната академия, имаме вече над 30 инструктори по джу джицу, като през година извършваме нов прием. Основно за нас остава възпитанието на младите хора, защото това се оказа голям минус за обществото. Тук трябва да се акцентира, но е важно да се знае, че без пари не може да се развива спорта!

-  Кое е най – важното, което трябва да знаем за това бойно изкуство?

-  В джу джицуто има всичко – хвърляния, задушавания, ключове, самозащита за жени, тактики за армия и полиция. То е всеобхватно. При обучението ние държим на етиката и морала, и на израстването в психически и физически план.

-  Как ще спечелите децата?

- Трудно е, много е трудно! Улицата, до някъде семейната среда, интернета, телевизиите – те са против нас. Ние трябва да убедим децата, че трябва да са в залата дълги години и че не трябва да се отказват, а формирането на качества изисква много време и повторения. Ще успеем с личния пример, със семинари, спортни мероприятия. Стремим се да ги събираме, да са в общност, да тренират и постепенно да ги закаляваме. Преди, това ставаше лесно, сега спорта отсъства от училище, неправилното хранене е допълнителен проблем. Да изградим в тях някаква физическа култура ни отнема 2 години, след това изграждането на техническото ниво продължава 5 – 10 години. И в същото време трябва да променяме и мисленето им, но те са при нас 2 или 3 пъти в седмицата, което е малко и въпреки това успяваме.   

-  Вие сте създал система за самозащита на жени, трябва ли да се продължи в тази посока?

-  Да, разбира се. Преди години ме поканиха в Италия, където имаше голям проблем с насилието над жени, за 2012 бяха 100 случая на пострадали, до октомври 2013 броят им беше 86. Причините най – често бяха домашно насилие, обири на улицата, трябваше някой да им обърне внимание и тогава съдадохме тази система. Трябва да има групи по самозащита за жени, заедно с таебото, кросфита, салсата. Нужно е да се знаят няколко техники, за да може жената да реагира при проблем. 

- Всеки ли може да се занимава с бойни изкуства?

-  Да, стига да е психически здрав и без криминално минало. Браншът ни е такъв, че се отсяват по интелигетните хора. Ние правим мъжете - мъже, дори и да са по плахи, а жените правим корави! Бойните изкуства са на почит в цял свят, тази общност се уважава, а трениралите са добре възпитани и няма разлика в поведението на младежите в Германия, България, Казакстан или Тунис. Бойните изкуства учат на етика, дисциплина и морал.