Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великотърновецът Димо Иванов е автор на единственото цялостно изследване на сграфито пана в България

Димо Иванов
Снимка: Здравка Маслянкова

Единственото досега цялостно изследване в България на монументалното изкуство на сграфито паната е дело на великотърновеца Димо Иванов. В продължение на три години той обходи цялата страна, влезе и в 40 бивши и действащи военни поделения, за да изследва и опише над 700 сграфито пана.

Монументалното изкуство на сграфито паната е потънало в забвение от години и това е причината, която провокирала 32-годишния великотърновец Димо Иванов да направи изследването. С тригодишния си труд наскоро той защити докторска дисертация по темата в катедра „Стенопис“ на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”.

Думата сграфито идва от италиански език и в превод означава „издрасквам“, обясни Димо Иванов.

„В случая означава издраскване на разноцветни мазилки, които се полагат една върху друга и докато още са мокри художникът със специални инструменти ги изрязва на определени места и така се получава изображението върху стената“, обясни той.

Чрез тази технология се създават произведения, които са трайни със столетия. Доказателство за това са най-старите запазени сграфита във Флоренция, Италия, които са от периода на Ренесанса – края на XV и началото на  XVI век.

„Последните археологически разкрития от миналата година показаха, че сграфито има и от Древен Египет. Благодарение на моето изследване се показа, че най-старото сграфито в България е това в село Калейца, Ловчанско, и представлява съвсем елементарна орнаментална украса на къщите от края на 30-те години“, када Димо Иванов.

„Баща на българското сграфито” е проф. Георги Богданов, който е завършил в Германия и пренася техниките на това монументално изкуство у нас, което започва да се преподава след 1945 г. в Художествената академия в София. Негов възпитаник е проф. Никола Гелов, който създава школата по стенопис във ВТУ.

От 1959 г. държавата започва да отделя значителни средства за монументално изкуство, но не всичко е с пропагандна цел.

„Тематично сграфитото в България обхваща почти целия спектър от теми - като започнем от историята, минем през съвремието, което засяга хората като веселби, трудовия живот, детските игри, чисто пропагандните. В град Козлодуй има едно сграфито, което вече не съществува. Тогава, докато обикалях, видях момента на неговото заличаване, но то само по себе си е много интересно, защото изобразяваше български епос. Това е тема от народните приказки. Много интересно, защото е едно от малкото такива сграфита. Изобразяваше юнака, възседнал коня, до него кучето и други такива животни от народния епос“, разказа Димо Иванов.

Паното било върху стар жилищен блок, който собствениците частично санирали, положили топлоизолацията върху сграфито паното и така го унищожили, обясни той.

Докторът по изкуствознание обиколил 40 военни поделения, за да изследва и опише сграфито паната.

„Във военно поделение намерих най-много сграфита в България. Общо 32. Това е бившето поделение на Строителни войски в Пловдив. Всъщност сграфитата са били много повече. Сега две трети от бившето поделение е в руини, не се използва. Използва се само една трета от него. Това е най-голямата концентрация на сграфита в България. Видях там на Вежди Рашидов, докато е отслужвал, негови скулптури и на други известни художници. Там попаднах на една история за генерал Желев, който всъщност е бил инициаторът да се разкрасява това поделение. Той се явява като един вид меценат на изкуството и дава възможност на младите войници 70-80-те години чрез своя творчески труд да отбият своята служба“, каза Димо Иванов. 

Всички представителни сгради в България до 80-те години са имали сграфито пана. Правени са върху училища, читалища, сградите на трудовите кооперативи, по курортите.

„Сграфитото е служело не само за прокарване на някакви идеи, но и чисто естетически – да украси някой неугледен калкан. Монументалното изкуство е във връзка с архитектурата – първо и най-вече за нейната украса и на второ място за прокарване на някаква идейност. Сравнявайки с периода на социализма, процентът на съвременните сграфита е нищожен. Това е така, защото при социализма са се отпускали огромни средства за това изкуство, а сега се разчита на частния инвеститор. Техниката сграфито разчита на няколко пласта мазилки, нещо което в съвременната архитектура няма как да се направи. Тежки хоросанови мазилки вече не се правят. Прави се лека изолация и върху нея леки мазилки, за да може тази изолация да издържи. Дори съвременните сграфита се правят върху стари сгради“, разяснява изследователят.

Димо Иванов продължава с изследването си, а неговите амбиции са научният му труд да послужи за създаването на база данни, която да бъде допълвана и надграждана не само за сграфитото, но и за техники като фреско, мозайка и др. Подобен регистър и електронната карта на паната биха помогнали за реставрирането и запазването на стенописното изкуство, посочи изследователят.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Два валяка са били опожарени на бул. "Захари Стоянов"

Две машини за асфалтирани са изгорели рано тази сутрин, собственост на частната фирма, осъществяваща ремонтни дейности в пътната отсечка. Те са се намирали в района на светофара на "Капчето". От пожара малкия валяк е напълно унищожен, а са нанесени материални щети по големия валяк. Това потвърди за БНР Бургас началникът на регионалната служба „Пожарна..

публикувано на 09.05.19 в 09:44