Наистина ли някой ни кара да избиваме цели села с животни?

Много въпроси останаха без отговори относно масовата евтаназия на животни в засегнатите с чума по дребните преживни животни в Ямболско и Бургаско. Наистина ли убиването на всички кози и овце в селата е решение? Опитахме се да потърсим отговори като неспециалисти, без да претендираме за експертност*.

В интервю пред сайта Агроновините, доц. д-р Геновева Стайкова дава доста интересна насока на темата. Тя работи в секция „Генетика и селекция“ по научна специалност „Овцевъдство“ в Земеделски институт – Шумен. Доц. Стайкова отклони поканата ни за интервю, пояснявайки, че няма какво ново да каже.

Относно случая в Кости, при който бяха умъртвени около 400 животни, тя пояснява, че там са липсвали основни клинични симптоми, например типичната за чумата диария. Нямало е смъртност, а козите първи биват покосени от този вирус. При последвалата аутопсия също не са открити характерните за болестта промени. Геновева Стайкова пояснява, че клиничната картина на чумата е много сходна с тази на шапа, шарката и други подобни заболявания. Докато в първия случай, в ямболското село Воден, мерките са били адекватни, според нея, в Кости е избързано и не са изчакани резултатите от кръвните проби. И остава съмнението дали животните наистина са били болни от чума. А алтернатива на избиването има, твърди доц. Стайкова – пълна изолация, оборно отглеждане, забрана за водопой в общи източници и други. Но прави важно уточнение:

„Нашите ветеринарни лекари са били притиснати от Европейската комисия – ние сме входната врата за проникване на зарази в ЕС, а Европа иска бързи, твърди и рестриктивни мерки. Действително от нас зависи дали една зараза ще плъзне и към другите страни членки, но е спорно нашето безропотно съгласяване с твърдостта на тези мерки. Да, вероятно ще бъдем похвалени от Европа, но въпросът е цената, която ще платят нашите фермери“

В „Практическо ръководство за борба с чума по дребните преживни животни“ има описани интересни моменти. Смъртността, например, настъпва 7 до 10 дни след появата на клиничните признаци, но тя не е 100 – процентова, възможно е и възстановяване на заболелите животни. Относно мерките, които се предприемат при доказване на болестта, в ръководството е описано:

а) всички животни от възприемчиви видове в стопанството се умъртвяват на място, без отлагане.

Обърнете внимание – „в стопанството“, а не в населеното място. Въвеждат се, разбира се, и редица мерки, в това число и надзорна зона в радиус от 10 километра.

Иначе, от няколко дни се разпространяват и други интересни материали по този повод. Единият е доклад на Националния център по биотехнологична информация към Американската национална медицинска библиотека (National Center for Biotechnology Information, U.S. National Library of Medicine). В него е описана опасността от тази чума и как тя може да засегне целия свят. В заключителната част са описани и възможните мерки като сред тях са и изолация и умъртвяване на заразените животни, както и карантина на тези, които могат да бъдат заразени, но не показват признаци за това.

Организацията по прехрана и земеделие към ООН също описват опасносните от чумата в специално видео. В него се посочва, че един от начините тя да бъде ограничена, е ваксинация и се пояснява, че ваксината струва 50 американски цента.

„Ваксцинацията е забранена от ЕК“ е едно от обясненията, които чуваме напоследък.

В Директива 92/119/ЕИО НА СЪВЕТА от 17 декември 1992 година за въвеждане на общи мерки на Общността за борба с някои болести по животните и на специфични мерки относно везикулозната болест по свинете е записано:

„като има предвид, че предотвратяването на болести в Общността следва обикновено да се основава на политика на неваксиниране; като има предвид обаче, че е важно да се предвиди ваксинация, когато сериозността на ситуацията налага такова действие…“

Правилата, по които тя евентуално може да се извършва, са сложни и процедурите никак не изглежда да са бързи. Те са описани в чл. 19, където е уточнено:

„Ваксинация срещу болестите, изброени в приложение I, не може да се провежда, освен като допълнение към взетите мерки за борба при избухване на болестта в съответствие със следните разпоредби…“

Чумата по дребните преживни животни е сред забранените за ваксиниране заболявания.

А в чл. 5, точка 1, буква „а“ е описано:

„всички животни от възприемчиви видове в стопанството се умъртвяват на място, без отлагане“

В чл. 7, точка 1, се прави уточнение:

„В случаите на стопанства, които включват две или повече самостоятелни производствени единици, компетентният орган може да дерогира от изискванията на член 5, параграф 1, буква а) по отношение на производствените единици в заразено стопанство, при условие че официалният ветеринарен лекар е потвърдил, че структурата и големината на тези единици и дейностите, изпълнявани в тях, са такива, че единиците са напълно самостоятелни по отношение на подслон, гледането на животни, персонал, съоръжения и хранене, така че разпространението на агента на болестта от една в друга единица се предотвратява“

Тоест, ако правилно тълкуваме, решение на официалния лекар е дали да се умъртвят животните в цялото село, ако има опасност от контакт на едни животни с други.

Което ни връща към цитата на доц. Стайкова:

„Да, вероятно ще бъдем похвалени от Европа, но въпросът е цената, която ще платят нашите фермери“

Защото, колкото и да търсихме в гореописаните официални документи, никъде не видяхме мерки, каквито се прилагат в момента - евтаназиране на здрави животни, само защото са в същото село.

-----

*Авторът не претендира с експертиза на специалист. Ако в материала има допуснати неточности, БНР - Бургас ще предостави възможност за опровержение или уточнение на засегнатите страни.