Изложба с уникални дарения се открива в музей във Велико Търново

Регионалният исторически музей във Велико Търново отбелязва Деня на будителите с любопитна изложа, в която показва всички дарения, получени през годината.

Експозицията „Заедно да съхраним историческата памет“ ще бъде открита днес от 16 часа в музей „Възраждане и Учредително събрание“.

Над 230 предмета са постъпили в музейните фондове тази година, а дарителите са повече от 40 души.

С изложбата музеят благодари на многобройните си дарители, връчвайки им дарителски свидетелства и карта за безплатно посещение на музейните обекти в рамките на една година.

Уникална колекция от шевни машини

Чрез дарение музеят се сдоби с уникална колекция от работещи шевни машини, съобщи д-р Миглена Петкова, заместник-директор на културната институция.

„Това е най-голямата колекция, която до момента притежават музеите в България. Цялата колекция наброява 250 машини, от които 182 броя са притежание на Великотърновския музей. Това е една от основните форми на попълване на музейните фондове, освен това хората имат готовност да даряват, въпреки че и сантименталният момент е много важен“, разказа тя.

От сантимента си към шевните машини се отказа колекционерът Иван Вачков от Златарица, дарявайки машини, които е събирал 55 години. Най-старата е немска от 1893 г., а най-новите експонати са от средата на 60-те години на миналия век. Най-ценният експонат, с който през март се раздели Иван Вачков, е шевната машина, на която неговата майка е шила 60 години. Произведена е през 1939 г. и я наричат машината на Хитлер:

„Най-любопитната машина, това е на майка ми машината. На нея има избит един печат 88 в един ромб, това е със златна боя направено. Това е от немската азбука, ХХ значи 88. Машината на Хитлер това е. Дядо я е донесъл от Русе, за майка ми подарък. Тогава е била мома 19-20-годишна. Докато дядо си дойде с файтона, машината е била в Златарица и подарък една възглавница и един дюшек“, каза той.

Часовници от от средата на XIX век и телеграф от Първата световна война

Иван Вачков дари на музея във Велико Търново и часовници от средата на XIX век. Техните корпуси и капаци са изработени от сребро с проба 800.

Златарчанинът е най-големият дарител за Великотърновския музей тази година. Любопитни експонати попълниха музейните фондове, посочи д-р Миглена Петкова.

„Получихме дарение пакети, значки, медали, военен телеграф, с който се е работило по време на Първата световна война, и този телеграф с малки корекции и подобрения може да започне да работи. По традиция етнографски материали получаваме. Румънски дарител Септимиу Попеску ни изпрати старопечатни книги, засягащи историята на България“.

Артефакти отпреди над 8000 години

Освен даренията, в изложбата „Заедно да съхраним историческата памет“ са експонирани и артефакти, открити по време на последния археологически сезон в областта, каза музейният директор и археолог д-р Иван Църов.

„От селищната могила край село Петко Каравелово, община Полски Тръмбеш ще покажем няколко костени идола и глинени идоли от периода на Ранния халколит 6800-6200 години преди Христа“, разказа той. „Интересни неща, които са нови, са от Никополис ад Иструм. Ще бъде показан станалият вече популярен релеф с гладиаторска сцена. Сравнително рядко се срещат такива сцени. Най-интересното е, че тя е част от един фриз, а този фриз е красял една мерителна маса, която е служела в ежедневната търговия на дребно на градския площад в Никополис ад Иструм. Датира се, по стила на фигурите, в самото начало на III век, времето на император Септимий Север“.

Изложбата включва и накити, открити в Богородичния манастир в местността Хренкхисар до крепостта „Царевец“. Накитите са от погребения, свързани с времето на Средновековната българска църква. За съжаление, некрополът на античната раннохристиянска базилика все още не е открит, посочи д-р Църов.

Великотърновските археолози направиха впечатляващия открития в крепостта „Трапезица“.:

„Трапезица е един от кварталите на столичния Търнов и там през последните години колегите откриха две нови църкви. Особено интересно е в едната, колегата Робовянов в олтара откри поставени като дарове, поставени при освещаването части и цели девет енкулпиона. Това са кръстове, които се носят на гърдите. И също така части от процесийни кръстове, които са използвани по времето на обреди“, разказа д-р Църов.