Преди и след 10-ти- версия на Димил Стоилов

 Вече 30 години на всеки 10-ти ноември си припомняме миналото, преглъщаме настоящето и спорим за бъдещето. Тази година в предаването "Ден до пладне" избрахме да ви срещнем по повод годишнината с писателя и журналист Димил Стоилов. Житейският му и творчески път започна в Пловдив, а днес облича в думи своите герои в Брюксел. Работил за различни вестници, издания и издателства, автор на няколко книги,и  той, като всеки от нас, преминал границата между Преди и Сега, има своите лични спомени за 10-ти ноември:

Не помня къде точно съм бил на 10 -ти, но не трябва да се фокусираме в една дата. Мисля, че точният час и дата не са най-важното.Примерно, реакцията на нашия бивш първи  ръководител при научаване на вестта и падналото чене в изненада. Уж изненада,всички неща,които се случиха след това и които би трябвало да ни изненадват, са били един театър,който е бил отдавна и много хубаво подготвен.

Ако говорим за промяната, промяната я има, каза още Димил Стоилов. Но, всички,които имаха илюзията,че могат да диктуват събитията със своята наивност и искреност, и стоене по митинги, в крайна сметка разбраха, че може да е някакво начало, но е и процес, който ще продължи много дълго и ще е мъчителен.

Датата е свързана пряко с работата на Димил Стоилов като журналист. До  и след  10 -ти ноемвири той е редактор в един от пловдивските вестници, след това започва  и в т.н пловдивска " Демокрация",това е бил вестник"Свобода".Стоилов има проблеми, тъй като трябва да съвместява издания,напълно различни. Демократично и друго, подчинено на партията. Затова и главният му редактор е бил привикван, за да бъде разпитван, как може се случи нещо подобно.Решението е  компромисно. Да остане заради новите демократични събития, които трябва да се отразяват.

30 години по-късно, Димил Стоилов е убеден, че нещата в страната могат да се подобрят, само, ако се създаде истинска политическа класа.Такава,каквато в момента нямаме.Това ще стане, когато децата на  нашите деца се върнат от носталгия, можещи и знаещи да оправят родината си. Писателят казва още:

Хубавото на 10-ти ноември е, че България се отвори към света.А светът е едно голямо село и всеки си търси късмета.

В момента има един лъжлив плач по миналото, твръди още Стоилов. 

Много хора забравят за страха, в който са живели, за Белене, за Ловеч, за лъжливия  морал.Забравят колко хора са били изтребени,ей, така за нищо! Забравят, че други хора са били принуждавани да говорят за свои близки. Трябва да си пропомняме точно какво е било, да си казваме нещата.

Имало е и хубаво, нормално.Но не трябва всичко да се забравя.Самият факт, че е станала промяната и никой не се връща към измисленото прекрасно социалистическо общество, е показателен. Ако е толкова хубаво, някои ще се опитат да се върнат или потокът от емигранти ще тръгне към Русия, примерно, или към Китай.

10-ти ноември, това беше, ако не свобода, то пътят към свободата! Преди беше тунел без светлина, сега поне светлината я има!

ПОВЕЧЕ В ЗВУКОВИЯ ФАЙЛ: