След дъжд качулка или как ще връщаме българите, които изгонихме

През годините съм се нагледал на много умилителни мерки от страна на държавници, които желаят искрено доброто ни, които желаят да ни покажат светлината в тунела, в който сме закъсали, ама единственото, което постигат тези мерки, е да пълнят ефира и сайтовете. Като подобна ми звучи и новата, предложена от социалното министерство, чрез която ще връщаме успелите българи обратно у нас. Не става ясно дали неуспелите в България ще ги пращаме някъде…

Хиляди наши студенти учат зад граница, анонсира заместник – социалният министър Зорница Русинова в сутрешния блок на НОВА. А проучване показвало, че над 60% искали да се върнат и държавата ще ги връща, щото хората тука намаляват. Търсели се и квалифицирани специалисти. Как ще ги връща? Ще им помага с пари над заплатата, ще им плаща за известно време наема, ще им осигури детегледачка, но за период до 4 месеца. Звучи хубаво. Ама само звучи.

Да ви кажа, не разбрах дефиницията „успели българи“. Някакси не схващам как един успял, наложил се българин, който работи това, което иска, за добри пари, ще се върне отново у нас. Особено в ерата на глобалното село. За някой лев отгоре и обещанието, че ще му плащат наема известно време. Имам приятели, които се върнаха. Без някой да им плаща наема, без някой да им гледа децата. Развиха си бизнес или започнаха работа, но защото така решиха. Аз самият, без да се имам за успял, живея в трети град. Никой, при местенията, не ми предлага да ми доплаща някой лев или да ми плаща квартирата. Сам се борих с живота и продължавам да се боря. А какво да кажат десетките хиляди, които правят това всеки ден? Които се чудят как да си платят сметките, данъците, таксите, да се развиват у нас, да развиват бизнес и да отглеждат деца? Защо не подпомагаме тях? Нас. Които вече сме тук. Аа, разбрах защо. Зорница Русинова обясни, че сме се целели в българите в престижни университети, където получават добро и качествено образование. Това означава ли, че нашите ВУЗ-ове, над 50 на брой и продължаващи да се увеличават и разширяват, не предлагат добро и качествено образование и че не са престижни? Ами, тогава, защо държавата продължава да ги издържа чрез държавните поръчки? Защо не се запуши първо тази дупка в кацата, вместо да се прави нова такава? Защо не се вдигнат детските надбавки, които да стимулират родителите да отглеждат децата си тук, вместо да правят чужди граждани някъде навън?

Зорница Русинова каза още, че се търсели квалифицирани кадри. Не, търсят се кадри. Във всеки бранш. Във всеки сектор. Кадри няма. Само за пример – летният туристически сезон наближава и браншът пак ще пропищи, че няма сервитьори, готвачи, камериери… Въпреки, че училищата произвеждат, ВУЗ-овете произвеждат и тези хора отиват да работят зад граница. Откъдето ще ги връщаме. Или – не, те не са завършили престижни университети. Но държавата има решение на този проблем. Ще търси работници вече не само от Беларус и Украйна, ами Таджикистан, Киргизстан и всякакви „-ани“, където заплатите им са по-мизерни от тукашните.

Но, не. Ние ще връщаме хората, които вече изгонихме. По същия прийом Министерството на туризма реши да връща българския турист, дето отиде да почива по Гръцко и Турско. Нали се сещате за оная кампания „Родното море не е демоде“.

Въобще, цялата ни политика в това отношение се крепи на онази хубава мисъл, която казват турците: Искам да имам акъла на българина, ама дето му идва отпосле*.