Къде сте абитуриенти от випуск 1970 на гимназия "Раковски" ?

 След  дни ще отбележим един много различен 24-ти май. Без шествия и без балове. Различен ще бъде денят и за Радко Камбуров, който преди 50 години завършва политехническата гимназия „Георги Раковски“ в Бургас и сега кани на среща на випуска всички, които преди половин век са си обещали, да не забравят ученическите си години и най-скъпите младежки спомени. 

"Обичайте истината, труда и народа! Бъдете оптимисти, търсете новини почини, дерзайте!" Тези думи на директора на гимназията през 1970 Никола  Стойчев пази черно - бял алубм. А в него са скътани имената и снимките на десетки ученици, които тогава учат в удивителните за днешно време 11 паралеки .Част от тях през годините спазват обещанието, написано  на белия лист - да се срещат в двора на гимназията на 24-ти май. 50 години по–късно Радко Камбуров  решава да използва  социалните мрежи и медиите и да прикани съучениците си отново да се съберат. Надявам се да ме чуят, обясни той за БНР Бургас:

Спонтанно се сетих, няма организация тази година. Събирали сме се събирали през годините.На през 10-15 години.През времето малко или много сме се изменили, хубаво е да се съберем. 50 години не са никак малко!

За да остане минало по–ярко и да се помни, Радко Камбуров снима последните часове на своя випуск през 1970 с немска камера, което е било необичайно и прогресивно за времето си. До днес пази старите кадри и се опитва да съхрани чрез новите технологии, за да бъдат запазени живи емоциите  и събитията от преди половин век. Тогава, също както и днес, всички са очаквали своето изпращане. Но не се вълнувахме кой знае колко, кой с какво ще е облечен, поясни Радко, въпреки че  все още помни каква е била модата:

Светли цветове, живи .Зелени, бели рокли.Ние момчетата бяхме с тъмни костюмчета. С вратовръзка, нямаше такова разделение каквоти има сега.

Целият випуск ни изпратиха  с предаването на знамената. Не съм забравил другарката Кофинова, по руски беше.Страхотна учителка. Имахме много добри учители.Златанова беше зам. - директор, тя ми беше и първа класна.Борисов по литература, Марков по психология и логика, Иван Шаренков  по немски език. Ние изпитвахме респект към преподавателите.Много рядко имаше ученици, които да възразят или да се държат непристойно с преподавателите.

Най-важният урок, който помни Радко от учителите си, е:

Да сме достойни, честни, трудолюбиви хора. На това ни учеха, на това ни възпитаваха. И вкъщи така съм възпитаван.

 Балът на випуска на гимназия" Раковски" преминава в един от най-добрите и вече бивши  ресторанти в града , разказа още Радко Камбуров:

Бяхме в "Интера".Тогава ресторантите се брояха на пръсти, но " Интера" беше престижен ресторант.При нас важното беше да има музика и да играем. Тогава на мода бяха "Щурците","Бийтълс" ," Ролингс Стоунс" и други.

50 години  по-късно, Радко ще очаква своите връстници на 24-ти май в двора на  "Раковски" в 11 часа:

Който има възможност, нека да се отзове, да дойде, да се видим, да си припомним миналото!