Виртуалната кръчма на Странджата в Дубай

Помните ли Вазовите „Хъшове“. Които немили - недраги, стоят в кръчмата на Странджата и бистрят революцията. Хъшовете са живи и днес, само кръчмата е друга. И не е във Влашко, а в Дубай. Или в Белград.

Днешните хъшове са малко по-различни. Те са били любимци на властта. Те са били честни и почтени граждани, че и мастити бизнесмени. Или корпулентни, ако трябва да имаме по-коректен изказ. Днешните хъшове са били меценати, филантропи. Те са били обичани гости по приеми и обществени събития или са стояли встрани от прожекторите, заети с правене на бизнес, който да подпомага социално - икономическото състояние на държавата и оттам - личното добруване на всеки един български гражданин. Днешните хъшове са били състоятелни хора, а не обеднели ренегати, мачкани и гонени от властта.

Това обаче, е до време. У нас, по високите върхове е проветриво. Колкото по на високо се изкачваш, толкова по-силно духа и е възможно да паднеш. А като паднеш е чак до подножието на планината. Или, както се правеше аналогия в книгата на Слави Трифонов „За стърчането“ с друга релефна особеност - равнината. Като надигнеш много глава и другите те виждат, че стърчиш. И прас! С лопатата - през краката. Или по главата. Но крайният резултат е един и същи.

Затова днешният хъш бяга, както някогашните от заптиета не са бягали. Един бяга в Сърбия, друг - в Дубай. И започва да дава интервюта, брифинги, да използва съвременните канали на комуникация, за да изясни на добрувалия досега български народ в каква престъпна държава живее. И човек остава с впечатлението, че българският хъш, съвременният, или страда от временна загуба на паметта, или едва сега е получил това прозрение. Как всичко е било законно досега, а изведнъж беззаконието е започнало да властва. И днешният хъш започва да се бори срещу неправдата, която засяга и добруването на българския гражданин. Днес той праща бележки, изважда разпечатки и атакува властта от ранна сутрин. Или си комуникира с/чрез Диков. Правейки го от виртуалното кафене на Странджата. И очаквайки (или по-скоро - мечтаейки) някой ден да го посрещнат с пита.

“Достойна за любопитството беше още една картина, изписана грубо, с ръка, залепена под горните три. На лявата й страна беше изображено нещо като село. Из това село излазяха няколко селяне. Пред тия селяне вървеше един стар турчин с огромна гъжва, с едно блюдо на ръцете, в което като да стоеше пита хляб. Срещу тая буколическа група задаваше се друга една група, състояща от въоръжени человеци, с бели хъшовски дрехи, с цървули и с калпаци, на които личеха малки левчета. В средата се издигаше един великан, който държеше висок червен байрак със словата „Свобода или смърт!“

И в тоя ред на мисли, да сте чували наскоро нещо за братя Галеви?