Спират претоварените с дървесина камиони в Малко Търново

Сечта в Странджа неведнъж е поставяна на фокус. От граждани, които в притихналата планина чуват само шума на резачки и от такива, които по безлюдните пътища виждат само камиони, натоварени с дървесина. Как се сече в планината и защо един кмет иска да ограничи тази дейност?

Неведнъж темата е поставяна на дневен ред, провокирана именно от тези гледки на камиони, натоварени с дървен материал, заминаващи или към пристанище в Бургас, или към близкото дървопреработвателно предприятие. Именно тези превозни средства и този бизнес носят само негативи на нашата община, в която не влиза и стотинка от дейностите, посочва кметът на Малко Търново Илиян Янчев. Сечта е узаконена, но е безогледна, казва той. Тези камиони рушат нашите пътища, затова поставих срок пред директорите на горските стопанства, пояснява той:

„Сложил съм знаци на всички общински пътища – това са отбивките за Бръшлян, Заберново, Калово… На всички общински пътища – знак до 15 тона и така ще спрат да минават ТИР-ове с дървесина, защото аз разбирам това, че тези ТИР-ове носят дърва над 40 тона и смачкват пътищата, които трябва да се ползват от жителите на тая община. Те, така или иначе, са малко и искаме да привлечем други. Е, как да привлечем да дойдат, когато нямаме пътища и не може ние да ги правим, а те… Миналата година дадохме 50 000 лв. за ремонт, за да направим пътя до Църногорово, до всички тракийски култови гробници, за да може да се ходи спокойно, а само след няколко месеца този път беше разсипан и беше разсипан точно от тези коли“, коментира кметът.

След Нова година забраните ще действат, казва Янчев.

От Югоизточното държавно горско предприятие поясниха, че не са запознати с този ултиматум, но ще търсят някакво решение, съвместно с фирмите, които добиват, ако бъде въведена забраната. Това коментира заместник – директорът Станимир Сотиров. Горските служители преценяват на място кубатурата, която е натоварена, но нямат техника да изчислят теглото на дървесината. А относно изсичането на планината, Сотиров е категоричен, че у нас се добива по-малко, отколкото се възстановява гората. 25 000 кубика, например, са разрешени за добив в горското стопанство в Звездец за тази година, а 20 000 кубика - в Кости. И добавя:

„Специално в тези две горски стопанства се разчита на естественото възстановяване на гората. Така е в цяла Странджа. По принцип се извеждат такива системи от сечи в Странджа, които да подпомогнат естественото възстановяване. Никъде не се секат на голо, с изключение на пожарища, но Странджа е защитена донякъде, рядко са пожарите там“, казва Сотиров. 

Нарушения в сечта има, но не всичко, което виждат хората е нарушение. Това е мнението на Владимир Димитров, лесовъд, бивш директор на ПП „Странджа“ и председател на туристическото сдружение „Зелена Странджа“. Хората виждат камионите с дървесина, но те идват от една голяма територия, където 80% от планината е гора, казва той. Но посочва друг проблем:

„Изсичането на едрата дървесина, за която от години няма пазар, но тя планово се изсича и остава да гние на временните складове в гората. Такива случаи има много, ние се натъкваме непрекъснато на трупи, дебели стебла, вековни дървета. Изсича се, продава се по-тънката дървесина, едрата дървесина остава, изгнива. Всъщност, това е най-ценният ресурс, който не бива така да се похабява“, казва Димитров.

В Странджа не се случва нищо фрапиращо в тази посока, добавя Владимир Димитров, просто най-често се сече там, където е достъпно и затова прави впечатление на хората. Но алармира, че трябва да се има предвид влиянието на вредителя дъбова коритуха и лесоустройствените планове да бъдат променени спрямо него.

Нарушения при дърводобива в Странджа има, но те са единични, коментират от държавното предприятие. А проблемите в горите са други и често – извън нашето полезрение. Остава да видим дали камионите ще продължат да рушат инфраструктурата в една от най-бедните общини у нас или в Малко Търново ще успеят да решат този въпрос.