Тоя плаж скоро няма да стане плаж, Тихолов си иска сградата

След мащабен граждански протест и поредица от локални инициативи, държавата забеляза пясъчната ивица край т. нар. „летни сараи на Доган“. Въпреки че от години се получават сигнали, че тя е плаж и до нея няма осигурен достъп, едва през лятото институциите започнаха проверка дали наистина е плаж. 

Инспекцията беше осуетена първия път, след като служители на Министерството на туризма не успяха да стигнат до плажа. (припомняме тук) Това се случи през лятото, след като от регионалното ведомство сигнализираха колегите си. Проверката пропадна „поради поставена метална преграда на път, представляващ имот общинска публична собственост и с налични табели с надпис „Строителен обект“, информираха от Министерството на туризма през лятото.

После оградите се оказаха (някакси) незаконно поставени и бяха преместени (вижте тук), та проверка беше осъществена през август и констатациите беше, че там май има плаж (подробности - тук)

От министерството тогава поясниха, че вече е инициирана процедурата по изменение на документите. Сезирана е Агенцията по геодезия, която трябва да извърши заснемане на имота и да се изготви нова специализирана карта за плаж. След това Министерството на туризма изпраща искане към Министерството на регионалното развитие за издаване на акт за държавна собственост.

Какво се случва с днешна дата?

През септември е изготвена и приета специализирана карта за морски плаж, която попада в поземлен имот. Той е публична държавна собственост и включва пътя, който прави връзката между общинския път и самата ивица. Статутът му е земеделска земя, с начин за трайно ползване за курортен хотел или почивен дом.  През ноември началникът на службата по кадастър в Бургас е издал заповед за одобряване изменението на кадастралната карта и ивицата да бъде с трайно предназначение „защитена“ и начинът ѝ на трайно ползване да е „крайбрежна плажна ивица“.

Обаче?!?

Обаче на плажа има една сграда. Която е малко незаконна. Има дребни нарушения като липса на разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект. Това е констатирано и от доклад, изпратен до Върховната административна прокуратура. От Министерството на туризма посочват, че:

„...кметът на община Бургас, съобразно правомощията си, предвидени в Закона за устройство на територията, следва да предприеме действия по констатиране на незаконното строителство и издаване на заповед за премахването ѝ“

Въпреки това, още през септември, от Община Бургас бяха категорични, че това трябва да бъде извършено от страна на собственика на имота – държавата. В случая – областната администрация. (вижте тук) Защото нарушението е на държавен имот, а извършителят пък е неизвестен. И тъй като Министерството на регионалното развитие и благоустройството нямало информация какво се случва, то общинската администрация трябва да уведоми Агенцията по геодезия кога ще се бутне сградата, за да бъде заличена от картата им. Това поясняват от Министерството на туризма.

И въпреки че извършителят на нарушението, а именно – да се построи сграда без документи, на държавна територия, е неизвестен, фирма, свързвана с Доган, „Стрейтлайн“, обжалва заповедта за премахване на сградата. Жалбоподател, в качеството му на законен представител на фирмата, е известният архитект Калин Тихолов. Съдът е отхвърлил жалбата му, но са интересни мотивите на компанията. Тя твърди, че от 2007 г. „владее сградата“. Има индикации, че дори е закупена, въпреки че това не е доказано с документ, според съда. Доколкото става ясно, сделката е извършена между Пенсионноосигурителното дружество „Лукойл Гарант - България“ АД и Стрейтлайн ЕАД. Но – сградата все пак е незаконна и съдът не намира документи за нейната собственост. Затова бургаските магистрати отхвърлят жалбата. Тоест – трябва да се бута.

Обаче?!?

Обаче решението е обжалвано във Върховния административен съд и заповедта за премахване още не е влязла в сила заради висящо производство.

И дотогава този плаж още няма да е плаж. Не се очертава да е такъв още доста време, в очакване произнасяне на Върховния административен съд. Което не очаквам да е скоро. А още по-любопитно ще е, ако магистратите в София приемат жалбата на фирмата, която претендира за собственост върху незаконна сграда. Защото в България всичко е възможно.