На 22 април през 1876 в Панагюрище е осветено знамето на Априлското въстание. То е изработено от Райна княгиня. Райна Футекова е само на 20 години, главна учителка в Девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание.
На 22 април Райна носи знамето на шествието в Панагюрище, където Поп Груьо и други свещеници го освещават тържествено. Имено след този ден учителката получава прозвището Райна княгиня.
Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа „Свобода или смърт“ в долния край има и 2 букви – „П“ и „О“ (за „Панагюрски окръг“).
На 22 април Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има 2 лица и е поръбено със сърмена ивица.
Освещава се от свещеници от града и околните села. Райна описва по следния начин шествието след освещаването на знамето:
„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!“ и „Да живее!“ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“
За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна княгиня ушива 3 нови знамена – копия на оригиналното. Запазени са само 2 от тях – изложени днес във Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище), третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.
За традицията по освещаване на бойни знамена в България разказва в “Нашият ден“ доц. Костадин Нушев, доцент по Християнска етика в Богословския факултет на СУ.
“В българската църковна традиция освещаването на бойните знамена се приема, че започва още през Средновековието по времето на Цар Симеон Велики, датира още по-рано от самото обявяване на християнството за свободна и позволена религия от император Константин Велики.
Знаем от църковната история, че през 313 г., след неговата победа, над другите претенденти за императорския престол, които били гонители на християнството, се появява знамението на кръста и след това в цялата християнска, римска история на Изток и на Запад. Този знак, това знамение на църковнославянски език, което означава и знаме, знак, на кръста се поставя на знамената, т.нар. "хоругви", също така на военните щитове. И започва тази традиция да се освещават бойни знамена. От християнска гледна точка, това е свещеното изображение на кръста, което християните издигат като знаме в своята борба, когато тя е справедлива.“
“По същия начин е и в българската църковна и гражданска история, запазен като церемония и като един граждански ритуал, който има и църковни елементи.“
Фестивалът LUNAR представи близо 6000 минути дигитално изкуство в своето първо морско издание. Във вечерите между 1 и 4 август, курортите Царево, Лозенец, Ахтопол и Синеморец засияха под светлините на осем произведения. Фестът преобрази с изкуство не само градската среда, но и едни от най-завладяващите природни забележителности, разположени на брега на..
Край Созопол потопиха риболовния кораб "Чавдар", за да може плавателният съд да се превърне в изкуствен риф. На събитието присъства и президентът Румен Радев, който се гмурна край кораба. "Ние сме длъжни да утвърждаваме статута на България като морска държава. Не само заради растящото стратегическо значение на Черно море за нашата сигурност и..
Риболовният кораб “Чавдар“, служил в българските води от 1964 година, ще бъде потопен край бреговете на Созопол. Това съобщи в профила си във Фейсбук Михаил Заимов, който е инициатор на идеята за превръщането на плавателния съд в изкуствен риф. Първоначалната дата за потапянето е 6 август, но заради прогнозите за влошаване на времето акцията е изтеглена..
Фестивалът LUNAR: Море от светлини се проведе по крайбрежието на Южното Черноморие – от Лозенец до Синеморец. Събитието представи дигитални проекции и интерактивни инсталации, които превърнаха редица локации в сцени на съвременното изкуство. Програмата включи светлинни структури, реагиращи на движение и звук, както и прожекции върху фасади с..
Владетелят на моретата и океаните Нептун пристига днес в Поморие. По традиция неговото посрещане ще бъде предшествано от парад на ветроходните съдове. Парадът ще започне от 20.15 ч. от Стария кей, като могъщият бог Нептун и неговата свита от русалки ще слязат отново на кея около 30 минути по-късно. Специалното събитие се организира от Община Поморие и..
Впечатляващи дигитални проекции, интерактивни инсталации и артистични трансформации на пространството докоснаха зрителите на старта на LUNAR: Море от светлини по Южното Черноморие. С ветовноизвестният фестивал за дигитално и светлинно изкуство бе открит в Царево от м инистъра на туризма Мирослав Боршош. В рамките на първото..
Цвети Асенова изрисува коридорите на Медицинския център в Царево и направи това безвъзмедно. Ще ви припомня, че тя е художничката, която по своя инициатива разкраси и кея на Приморско. Морското дъно с обитатели от Черно море и световния океан през миналото лято се превърна в атракция за туристите. Цвети Асенова изрисува с морски..
Край Созопол потопиха риболовния кораб "Чавдар", за да може плавателният съд да се превърне в изкуствен риф. На събитието присъства и президентът Румен..
Фестивалът LUNAR: Море от светлини се проведе по крайбрежието на Южното Черноморие – от Лозенец до Синеморец. Събитието представи дигитални проекции и..
Риболовният кораб “Чавдар“, служил в българските води от 1964 година, ще бъде потопен край бреговете на Созопол. Това съобщи в профила си във Фейсбук..