Със Съединението България се опълчва за първи път на Великите сили

За първи път в своята история, България се опълчва на Великите сили с акта на Съединението. Това коментира пред БНР – Бургас историкът и доктор по етнография Костадин Костадинов. България е и първата европейска държава, която си позволява да оспори решенията на Великите сили, посочи той. Българите тогава са очаквали Русия да ги подкрепи, но не са били наясно за неистовата омраза, която руският император Александър Трети е изпитвал към своя първи братовчед Александър Първи (Батенберг), поясни Костадинов и добави:

„И се стига до една ситуация, в която и двамата решават да ухажват една и съща девойка. Девойката, обаче, отдава своите предпочитания на далеч по-незначителния, но, за сметка на това, пък много по-красив и мъжествен в очите на всички малък Хесенски княз, вместо да обърне внимание на доста по-тромавия, доста по-недодялания, но много по-перспективен и могъщ руски престолонаследник. Това нещо Александър Трети никога не прощава на своя братовчед“, разказа Костадинов.

Относно личностите, заради които се случва Съединението, той посочи като една от важните фигури тази на Гаврил Кръстевич. Неговата роля е принизена, добави той. Генерал – губернаторът на Източна Румелия е бил накаран от своите министри да сигнализира на султана, че се готви Съединението и да поиска от него военна помощ, посочи Костадинов:

„Това се случва ден и половина преди 6 септември. Гаврил Кръстевич прави нещо, което в последствие, дълги години след това се разбира. Той взема това прошение на министрите. Казва им, че ще вземе мерки. Казва им да се успокоят. Казва им, че лично ще разговаря със султана, ще вземе отношение и т.н. Министрите се разотиват спокойни, даже започват да подхвърлят ехидни забележки как „на утрешния ден ще дойдат турските аскери, хайде да видим тогава кой ще прави тук Съединение“. Гаврил Кръстевич, обаче, след като свършва целият този етюд, необезпокояван скъсва това, което са му написали министрите и пред недоумяващия поглед на неговия адютант казва следното „Малко хора знаят, но аз съм бил съученик с Георги Раковски в лицея „Коручешме“. Аз съм от Котел, както и Георги Раковски. Аз съм преди всичко българин и няма да съм аз този, който ще извика турската войска, за да спре едно народополезно дело“, разказа Костадинов.

Как България успява да наложи волята си на Великите сили? Защо, заради една жена и мъжка завист, Русия оттегля подкрепата си? Как партия печели избори със съединистката идея, а после се отказва от нея? Как медиите успяват да провокират Съединението? Как Гаврил Кръстевич го спасява, а след това е прокуден под въоръжена охрана? Подробности по тези теми ще чуете в прикачения файл.