Това пристанище не е пристанище, поземлен имот е

В близост до Бургас има една територия, обвита с мистика и магия. Точно като в приказките, на нея се появяват и изчезват разни неща - сгради, кейове, плажове… Да, става въпрос за територията в парк „Росенец“, около т. нар. летни сараи.

Покрай масирания протест през юли 2020 г., останал в историята като „голямото плажуване“, държавата се сети да провери какво точно е построено в района около плажа и законно ли е то. За по-малко от месец, от регионалното министерство излязоха с официална позиция, след като от прокуратурата изискаха проверка, че за пристанът за яхти няма и никога не е имало одобрен инвестиционен проект или разрешително за строеж. Той просто се е появил.

Още тогава се обърнахме с подробни въпроси към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), които ни върнаха отговор по-кратък и от самите въпроси. Вторият ни опит, към служебното правителство, се оказа по-успешен. След запитване по Закона за достъп до обществена информация, оттам ни отговориха подробно за хронологията и настоящето около въпросния кей.

На 2 септември 2019 г., една от фирмите, свързвани в публичното пространство с почетния председател на ДПС Ахмед Доган, а именно - „Хермес Солар“ внася в МРРБ документация за изготвяне на Специализиран Подробен устройствен план - Парцеларен план за пристанищната акватория към пристан за яхти и лодки - Отманли. И, докато някои хора се оплакват от мудност на институциите, тук те действат завидно бързо. Със своя заповед, още на 11 октомври, тогавашният заместник - министър Николай Нанков, дава зелена светлина проектът да бъде съгласуван. Причината е, че има необходимост „съществуващия пристанищен обект“ да бъде вписан вписан в пристанищните регистри. По-малко от месец е отнело на две други министерства - на отбраната и на транспорта да съгласуват проекта. Транспортното ведомство също пояснява, че този обект съществува и е част от изградения поетапно през 70-те и 80-те години ведомствен „Яхт клуб Росенец“.

Каква е хронологията?

В приемо-предавателен протокол от 19 януари 2007 г., при който „Лукойл Нефтохим“ предава на доброволния пенсионен фонд „Лукойл гарант“ два поземлени имота на тази територия, в дълготрайните активи е посочена и кейова стена, въведена в експлоатация през 1982 г. Тя е вписана без размери.

През 2010 г. в кадастъра се появява поземлен имот, с начин на трайно ползване - за пристанище, собственост на държавата, но без документ за собственост. Инициативата е на друга фирма, свързвана с Доган - „Стрейтлайн“. Площта е 1843 кв. м.

Годината вече е 2014 г. и „Стрейлайн“ продава на „Хермес Солар“ поземлен имот с няколко сгради, а в протокола описан и владение на „кейова стена“. Без размери и площ.

В скица през 2016 г. се появява поземлен имот, с площ 1843 кв. м., урбанизирана територия и начин на трайно ползване - пристанище. През юли, същата година, той е актуван като частна държавна собственост от областния управител. По това време - Вълчо Чолаков. Малко след това, службата по геодезия решава да заличи поземления имот "пристанище" и нанася на картата нов обект. Един малък, трапецовиден имот, който стои между частните сгради, наричани сараи и кейовата стена. През септември той вече е нанесен на картата като частна собственост - на „Стрейтлайн“, с площ 814 кв. м. Тогава областната администрация е преценила, че има документна грешка при прехвърлянето на имотите и се отказва тези терени. 

В последствие, обаче, това се променя. През 2020 г., февруари месец, се прави нова промяна в кадастъра и се появява поземлен имот, но вече с размери 5838 кв. м., с начин на трайно ползване – за пристанище.

В скицата няма данни за собственост, уточняват от МРРБ. Но после тя се появява. 

Ами, щом не го щете, ще го вземем.

„Съставен е нотариален акт № 39, т. I, рег. № 527, дело № 35 от 18.03.2020г. на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК (констативен нотариален акт), с който се признава „Хермес Солар“ ООД за собственик на недвижим имот, обособен в пристанищната акватория на Черно море и граничещ с имот с идентификатор 07079.831.263, м. „Отманли“, Лесопарк Росенец, гр. Бургас - ПИ с идентификатор 07079.831.346, целият с площ 5838 кв. м, с трайно предназначение на територията - територия за транспорт и начин на трайно ползване - за пристанище“, информират още от МРРБ.

Именно в нотариалния акт е описано, че кейовата стена е с увеличена площ още през 80-тте години. В редица публикации, от сайта Биволъ посочват, че това е станало далеч по-късно:

„До февруари 2018 м. кеят е дълъг около 50 метра. Ноември 2019 г. към него са пристроени още 220 м. Новото мащабно съоръжение е с обща дължина 270 м. и оформя нова марина, в която могат да се приютят големи яхти.“

В кадастралната карта, обаче, все още няма данни за собственост, въпреки нотариалния акт на „Хермес Солар“.

Към днешна дата, от регионалното министерство казват, че няма какво да направят. Макар да няма строителни книжа и проекти, то пристанището се води поземлен имот и не попада в определението за строеж.

Да обобщим – имаме пристанище, което не е пристанище, а е поземлен имот, въпреки че иска да стане пристанище. То е частна собственост, по нотариален акт и незнайна – според кадастралната карта. И въпреки че няма документи за строеж, то не е незаконно, защото не е строеж, а поземлен имот. И нещо друго интересно за финал - въпреки голямото бързане от страна на министерствата поради нуждата този обект да бъде вписан в регистрите, до днешна дата, той не фигурира в тях.