Бурното море често създава проблем с частичното унищожаване на плажните ивици. И когато наематели и концесионери на тези обекти вкарат тежка техника, за да ги възстановят, проблемите се увеличават. Защо хем държавата задължава плажовете да са поддържани, хем ограничава тези дейности?
Взимаме два частни случая от плажа в бургаския квартал „Крайморие“. Първият е от началото на годината, когато канализационна тръба аварира и отнесе част от пясъка в морето. Вторият – отпреди месец, когато буря иззе отново пясък в морето. Възстановяването на плажа ни е вменено с договора, посочва концесионерът Николай Димитров.
„Сега, в есенния период, няма да предприема нищо. Първо – защото това е безмислено. А на пролет ще сигнализирам отново всички институции да дойдат, да видят и те да предложат начина и метода, по който аз да го възстановя. Защото аз друг начин и метод, на този етап, освен използването на тежка техника, за възстановяването на такава щета, на такова бедствие бих казал – не зная. В момента липсват над 2 000 кубика пясък. Няма как на ръка да се възстанови. Ако някой твърди, че може да го направи – да заповяда“, коментира Димитров.
От Асоциацията на концесионерите на морските плажове изпратиха и становище до Министерството на туризма, прикрепено с анализ, изготвен по европейски проект как да се опазват ивиците. Това, което прави Димитров, е да депонира част от пясъка, за да го запази и след това да възстанови ивицата. Други изграждат предпазни диги от пясък, които всяка година провокират дискусии. Това е наречено във въпросния анализ „мека“ (временна) защита или Soft engineering – „съвременен подход, при който се запазват плажните ресурси и избягват негативните ефекти на трайните (твърдите) конструкции. Вместо това за предпазване на бреговете се създава „мека“ (т.е. непостоянна) структура, като се създава по-голям резерв от пясък, изтласквайки бреговата линия към морето“ Подобни практики се използват в Европа и Америка.
А каква е практиката у нас?
В края на септември, Министерството на туризма изпраща писмо до асоциацията с условия, при които плажовете да бъдат подготвени за зимния сезон. И посочват, че са поискали становища от други институции и са извършили сериозен анализ на сиатуацията от последните две зими. А именно:
1. Трябва да се подаде инвестиционно предложение до съответната екоинспекция, която да прецени дали трябва да се извършва (например) оценка за въздействие върху околната среда.
2. Басейновата дирекция трябва да издаде предписания как да се случат тези дейности.
3. Съответната общинска администрация трябва да излезе с положително становище, с цел опазване на околната среда.
А знаят ли институциите за тези им вменени задължения?
Отправихме въпроси и към трите посочени. От екоинспекцията посочиха, че оформянето на диги по плажовете не отговаря на определението за инвестиционно предложение и няма как да провеждат подобни процедури. Институцията им трябва да е уведомена от концесионера, че ще се правят диги и да съгласуват действията, ако ивицата попада в защитена територия. От Басейновата дирекция „Черноморски район“ посочват, че концесионерът има задължение да прецени дали плажа попада в определен район със значителен потенциален риск от наводнение и в такъв случай те ще му дадат указания. От Община Бургас пък коментират, че законът не им вменява да изразяват становища по подобни действия на плажа.
Изпратихме запитване и отново до Министерството на туризма – как тогава концесионерите да се снабдят с този наръч документи, след като другите институции посочват, че това не е в техните ангажименти? До този момент нямаме получен отговор.
И така редица въпроси остават висящи. Как да се предпазват плажовете от бури? Как да се възстановяват плажовете след бури? След като институциите само си прехвърлят топката, а когато дойде лято, всички ние искаме да сме на хубави плажове с чист пясък. Но, очевидно, единственият възможен отговор е добилият популярност напоследък израз „всеки сам си преценя“.
Мнението на Николай Димитров можете да чуете в прикачения файл.В шест села на ямболска област дребните преживни животни ще бъдат изследвани за наличието на заболяванията чума и шарка. Близо 1600 овце и кози попадат в десеткилометровата санитарна зона до възникналото огнище на шарка в сливенското село Желю Войвода, стана ясно днес на заседанието на областната епизоотична комисия в Ямбол. Започва евтаназия на..
Активисти и доброволци са се захванали с облагородяването на дворно пространство в Черноморец, което да превърнат в място за събития, игри и отдих. Ядрото на проекта „ПарКЪТ“ е Иван Деспов. Той е на 29 години, родом от Черноморец, но прекарва повечето си време в Пловдив. Мъжът, заедно със свои приятели, е решен да превърне едно..
2 000 фиданки ще бъдат засадени край Българово утре по инициатива на местното сдружение“Бъди буден“. В засаждането ще се включат доброволци, обясни Неделчо Милчев, председател на организацията. Близо 100 души се очаква да участват. Дръвчетата идват от разсадник, който гарантира качеството им. Те ще бъдат засадени по нов метод в предварително..
Стотици населени места са на воден режим. Потърпевши са около 200 хил. души към момента. В някои села имат вода по 2-3 часа на 5 дни. Притеснения има и в областите Сливен и Ямбол, където засега режим на водата има само в някои села. Изпълнителният директор на "Напоителни системи" Снежина Динева отдава всичко това на атмосферните условия и липсата на..
Кметовете на крайграничните общини Болярово, Елхово и Тополовград са на официална визита в Република Турция. На Кръгла маса, организирана по проект на УниБИТ на тема: “Задълбоченото влияние на демографските процеси в пограничните райони върху националната сигурност и съответните предизвикателства, пред които се изправят общностите, живеещи в рамките на..
Хранителни пакети на деца в риск предостави БЧК - Ямбол в съответствие със Стратегията на Български Червен кръст за подкрепа на най-уязвимите групи от населението на територията на община Болярово. Коледни пакети получиха деца в детските градини на пограничната община и от учебните заведения в село Стефан Караджово и Болярово. „Това е поредната помощ..
Кметовете на Болярово, Елхово и Тополовград се включиха в кръгла маса в Одрин с фокус върху демографските процеси в пограничните райони и отражението им върху националната сигурност и социално-икономическите въпроси. Участниците поставиха акцент върху миграционните потоци и промените в населението и тяхното въздействие върху стабилността в..
Жители на Каблешково ще защитят правото си на референдум срещу изграждането на каменна кариера с мирен протест на 5 декември пред Бургаския административен..
Огнище на шарка по дребните преживни животни е открито в сливенското село Жельо войвода. Резултатите са лабораторно потвърдени и животните подлежат на..
В шест села на ямболска област дребните преживни животни ще бъдат изследвани за наличието на заболяванията чума и шарка. Близо 1600 овце и кози попадат в..