В пограничните странджански села срещите с мигранти са ежедневие

Странджанското село Богданово е на 5 километра от границата.

В гората е пълно с разбити и разграбени изоставени от каналджии автомобили, разказват местните хора.

"Натискът от мигранти е огромен. Граничните, предполагам, че не могат да се справят. Напливът е много голям. Тук идват, търсят храна, вода."

"Минават, търсят храна. Два пъти са минавали край нас и съм ги хранила. От Афганистан. Не съм чула да има проблеми в селото. Кротки ми изглеждат момчетата – измъчени, гладни, жадни. Дрехи им давам на своя воля, не са ми искали. Като ги гледам какви са опърпани, измършавели, давам."

"30 човека бяха онзи ден, имаше деца, мънинки."

"Те са оборудвани с всичко – стълби, ножици за телта. Храна не носят. С раничката, водата в ръката. Афганистанци, иракчани, мароканци, всякакви има."

"Не са агресивни. Идват от Турция. Питам ги – защо, той показва ръцете – че там стрелят, има война, затуй бягат."

"Нарочно влизат без документи, да не можеш да разбереш кой какъв е. това е тактика."

Кметът на село Богданово Райко Георгиев потвърждава за огромния натиск от пролетта насам.

"В моите села, двете, всеки ден има. Малки, големи групи, предимно афганистанци, млади хора, изморени, гладни, жадни."

Георгиев дели мигрантите на две групи – едната влиза целенасочено в населените места, другата - "бягат по горите като диви животни".

Според кмета на Малко Търново Илиян Янчев в целия регион вече десетина години са привикнали с този мигрантски натиск.

"В момента турците не осъществяват почти никакъв контрол по границата. Обръщат гръб и те си минават като на парад."