Земеделските производители - в омагьосания кръг на застрахователите

Това каза пред БНР Йордан Чорбаджийски, председател на Националната лозаро-винарска камара. Той приветства бързата реакция по описване на щетите.

• Най-пострадали са лозовите масиви след бурята в Бургаско

Изграждането на декар лозе струва около 4 000 лева, нужни са 4 години, за да влезе в плододаване, обясни Чорбаджийски.

"В момента ще им трябват около 2 000 лева на декар - да се възстановят конструкциите, теловете и капковите напоявания."

Условията на застрахователите не отговарят на това, което очакват лозарите – не изплащат обезщетения при градушка и измръзвания, затова и хората не се застраховат, коментира Йордан Чорбаджийски. Сегашното бедствие той определи като "форсмажор, който се случва на 50 години един път".

По думите му трябва да се направят законодателни промени, за да могат да се застраховат всички земеделски производители, защото сега "се играе руска рулетка".

"На този хал сме, защото лозарството е изоставено от държавата вече 20 години", категоричен е Чорбаджийски. Според него секторът се бори за оцеляване и "да стане приоритетен сектор, за да не се изкореняват всяка година лозя".

За една кокошка субсидията е 80 лева, за лозарите е 40. Обидно е кой и по каква схема разпределя тези пари, даде пример той.

За новия стратегически период в земеделието се обмисля задължителна застраховка, която ще трябва да сключват земеделските производители с поделен риск – минимално самоучастие на производителя, поясни заместник-министър на земеделието Тодор Джиков пред БНР.

"Два програмни периода проспахме, вместо да се конструира такава схема", посочи той.

• Фермерите в Садово с поразена от градушка реколта могат да кандидатстват за подпомагане

Другият механизъм, върху който ще се наблегне, е взаимоспомагателен фонд като част от управлението на риска, който да покрива и сътресения на пазара.

Джиков, който е производител от 21 години, си задава въпроса защо механизмите за компенсации на земеделските производители в България не работят и защо никой досега не си е направил труда да обследва процеса.

"Защо не се предлагат добри застрахователни продукти и защо е ниска застрахователната култура на българския земеделец? Само ниската застрахователна култура ли е проблем", коментира Джиков, като акцентира върху некоректни практики в застрахователния бранш.

Другата седмица се създава работна група по този проблем с участието на експерти, застрахователи и земеделци, съобщи заместник-министърът.

"Мнението е твърде сурово за застрахователния бранш. Вече не може да се говори за липсата на култура на пазара. Продуктите са налични. Може и е вродено в нашия манталитет – защо да плащаме за нещо, което няма да се случи", изтъкна в предаването "Преди всички" Веселин Ангелов, член на УС на Асоциацията на българските застрахователи.  

• Фермери използват алтернативен способ за борба с градушките

"На практика всичко може да бъде застраховано. Въпросът е на каква цена. Нещо, което е твърде рисково и чистотата е много голяма, нормално е да бъде по-скъпо."

"Браншът е отворен за срещи, дискусии и работни групи с компетентните органи", увери Ангелов.