Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Стоян Панчев: Не трябва да се избързва за влизане в еврозоната догодина

Стоян Панчев
Снимка: БГНЕС



В първата седмица от въвеждането на еврото в Хърватия се наблюдава поскъпване на стоки и услуги. От първи до 15 януари там разплащанията ще се извършват и в куни, и в евро. Рестото се връща в евро, за да може постепенно хърватската  парична единица да бъде изтеглена. В търговските банки обмяната ще продължи до края на тази година. Преди обаче да бъде въведена общата европейска валута в страната имаше инфлация, цените на хранителни продукти се повишиха с над 13% за октомври и ноември 2022 година. Такава инфлация ли да очакваме и ние, ако бъде въведено еврото и у нас, коментарът в предаването „Експертът говори“  е на Стоян Панчев, председател на УС на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), създаден у нас преди 12 години.  

Стоян Панчев е анализатор и икономист, прави различни прогнози за бюджета, еврото и инфлацията. Какво се случва в момента в Хърватия след въвеждането на еврото от началото на януари. Ще се случи ли това и при нас? Какви дейности развива още ЕКИП? Отговорите от експерта:

„В момента се занимаваме с провеждането на най-различни анализи, като нашата специализация е в сферата на паричната теория, на здравеопазването, на публичните финанси.  Правим и например прогнози за инфлацията, за бюджета, за еврото. От друга страна работим и с компании, които имат специфични изчисления и модели. 

Това, което става в Хърватия е очаквано, що се отнася за нашата група в ЕКИП. Там в момента изпитват първия скок в цените след превалутирането в евро. Този скок е познат на хората като скок (инфлация) от закръгляне нагоре след преминаване в еврото. Това правят основно търговци на дребно, които завишават леко нагоре цените, което е наблюдавано и в почти всички страни в еврозоната.  Концентрирано е в цени на хранителни стоки и напр. фризьорски услуги. Когато бъде изчислено на база на годишната инфлация се простира на около 0,3% и 0,5%. 

Има и голям скок в цените на конкретни стоки, например в Хърватия лукът е скочил като цена с 25%, някои тестени изделия с над 37 на сто. В кафето има много голям скок, дори с над 20% скок в цените. 

Трябва да се знае от хората, че този първоначален скок в цените не е единствен. На практика това стана на третия ден в Хърватия.  По-големият и по-опасен скок  ще се случи в следващите няколко години. Той ще е вследствие на цялостната промяна на паричната система. 

При нас също ще има промяна ако влезем в еврозоната, защото в момента сме във валутен борд. 

Скокът на паричното предлагане през последните две години води и до скок в цените. Това е големият скок в инфлацията.

Ако погледнем страни като Естония и Литва, това са държавите с най-висока инфлация в момента. Те са били във валутен борд, след това са въвели еврото и това доведе в Естония 10% ръст на инфлацията. 

Трябва да кажем, че не е сигурно, че ще влезем в еврозоната през 2024 година. Има редица неща, които трябва да се случат преди това да стане. На този етап според нашите прогнози и данните, които имаме не отговаряме на критерия за инфлацията например. 

Виждам и определени инициативи в посока на организирането на референдум, който в други страни като Дания и Швеция е спрял влизането в еврозоната.  Затова не можем да кажем, че и при нас със сигурност ще се случи въвеждането на еврото. А ако това стане е много вероятно да имаме и в България двата вида скок на цените. Първо, този от закръглянето (превалутирането), който коментираме за Хърватия, както и вторият, който е вследствие на генералната смяна от валутен борд в евро. 

Има доста социологически проучвания през последните години за нагласите на хората. Те показват, че 50-60% от българите са против, около 20-25% са „За“, а останалите не са сигурни дали искат тази замяна на лева с евро. Притесненията на хората са основно в скока на цените.

Пътят, по който е тръгнала Румъния е разумен, защото те ще изчакат за премине голямата инфлационна криза. Към 2029 година отново ще коментират темата, което е и по-правилното. Не виждам защо трябва да бързаме за 2024 година“, посочи още експертът. 

Чуйте повече по темата в разговора на Свобода Атанасова със Стоян Панчев.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ

За "Син флаг" се борят 30 български плажа, предимно от Южното Черноморие

Наградата „Син флаг” е най-утвърденият еко-етикет и стандарт в туризма с 38-годишна история, с който са удостоени отлични световни плажове, яхтени пристанища и туристически плавателни съдове, сред които и тези на изявени български курорти. Благодарение на Българско Движение „Син флаг” сини флагове се веят по българските плажове от 1995 година. През..

публикувано на 27.02.25 в 15:08

Приемаме в България еврото и какво...? БНБ с отговорите на десетки важни въпроси

Българската народна банка (БНБ) отговори на десетки въпроси, свързани с еврото, превалутирането на лева и функциите на централната банка след влизането в еврозоната. БНБ подчерта, че официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс от 1,95583 лв. за 1 евро . С оглед на това, превалутирането от левове в..

публикувано на 25.02.25 в 19:00

Среща с работодатели в сферата на туризма организира бюрото по труда в Бургас

Дирекция „Бюро по труда“ – Бургас организира "Среща с работодатели" в сферата на туризма, хотелиерството и ресторантьорството. Трудовата борса ще се проведе на 12 март 2025 г. от 10:00 часа в сградата на ДНА в град Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 48. Събитието ще предостави възможност за запознаване с дейността на водещи компании в бранша,..

публикувано на 25.02.25 в 16:00

Община Бургас иска от държавата терен за буферен паркинг в промишлена зона „Север"

Община Бургас ще поиска от държавата терен в промишлена зона „Север“, за да изгради буферен паркинг за тежкотоварни автомобили. Промишлената зона е изключително развита, там има много складове и бази на фирми и предприятия, но липсват обособени зони за престой на тежкотоварните автомобили. Затова Община Бургас търси..

публикувано на 25.02.25 в 13:08

Морски общини се включиха в туристическите изложения в Букурещ и Будапеща

България се представи в международните изложения   TTR в Букурещ и Travel+ 2025 в Будапеща, които са сред най-важните туристически събития в региона и събират новите предложения от туристически агенции, туроператори, хотели, курорти и доставчици на  услуги. Изложението TTR  в Румъния  се организира за 51-ви път. България  участва в..

публикувано на 25.02.25 в 12:04
Васил Атанасов, директор на Летище Бургас

Три самолета на българска авиокомпания ще летят от Бургас

През март тази година предстои ремонт на настилката на пистата на летището в Бургас. Това няма да се отрази на трафика, посочи директорът на аеропорта Васил Атанасов. Припомняме, че цялостен ремонт на пистата ще бъде направен през зимния сезон на тази и началото на следващата година: „Този цялостен ремонт е нужен, защото може би..

публикувано на 25.02.25 в 10:30

Призив за нов бойкот - на търговските вериги и на банките

Нов бойкот на търговските вериги, който този път да обхване и банките, предвиждат на 27 февруари организаторите, които вече два пъти изразиха недоволството си срещу високите цени на хранителните стоки. Те призоваха този четвъртък, освен да бойкотират хипермаркетите, хората да не плащат с банкови карти. Този път, освен големите хранителни магазини,..

публикувано на 24.02.25 в 14:30