Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Стоян Панчев: Не трябва да се избързва за влизане в еврозоната догодина

Стоян Панчев
Снимка: БГНЕС



В първата седмица от въвеждането на еврото в Хърватия се наблюдава поскъпване на стоки и услуги. От първи до 15 януари там разплащанията ще се извършват и в куни, и в евро. Рестото се връща в евро, за да може постепенно хърватската  парична единица да бъде изтеглена. В търговските банки обмяната ще продължи до края на тази година. Преди обаче да бъде въведена общата европейска валута в страната имаше инфлация, цените на хранителни продукти се повишиха с над 13% за октомври и ноември 2022 година. Такава инфлация ли да очакваме и ние, ако бъде въведено еврото и у нас, коментарът в предаването „Експертът говори“  е на Стоян Панчев, председател на УС на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), създаден у нас преди 12 години.  

Стоян Панчев е анализатор и икономист, прави различни прогнози за бюджета, еврото и инфлацията. Какво се случва в момента в Хърватия след въвеждането на еврото от началото на януари. Ще се случи ли това и при нас? Какви дейности развива още ЕКИП? Отговорите от експерта:

„В момента се занимаваме с провеждането на най-различни анализи, като нашата специализация е в сферата на паричната теория, на здравеопазването, на публичните финанси.  Правим и например прогнози за инфлацията, за бюджета, за еврото. От друга страна работим и с компании, които имат специфични изчисления и модели. 

Това, което става в Хърватия е очаквано, що се отнася за нашата група в ЕКИП. Там в момента изпитват първия скок в цените след превалутирането в евро. Този скок е познат на хората като скок (инфлация) от закръгляне нагоре след преминаване в еврото. Това правят основно търговци на дребно, които завишават леко нагоре цените, което е наблюдавано и в почти всички страни в еврозоната.  Концентрирано е в цени на хранителни стоки и напр. фризьорски услуги. Когато бъде изчислено на база на годишната инфлация се простира на около 0,3% и 0,5%. 

Има и голям скок в цените на конкретни стоки, например в Хърватия лукът е скочил като цена с 25%, някои тестени изделия с над 37 на сто. В кафето има много голям скок, дори с над 20% скок в цените. 

Трябва да се знае от хората, че този първоначален скок в цените не е единствен. На практика това стана на третия ден в Хърватия.  По-големият и по-опасен скок  ще се случи в следващите няколко години. Той ще е вследствие на цялостната промяна на паричната система. 

При нас също ще има промяна ако влезем в еврозоната, защото в момента сме във валутен борд. 

Скокът на паричното предлагане през последните две години води и до скок в цените. Това е големият скок в инфлацията.

Ако погледнем страни като Естония и Литва, това са държавите с най-висока инфлация в момента. Те са били във валутен борд, след това са въвели еврото и това доведе в Естония 10% ръст на инфлацията. 

Трябва да кажем, че не е сигурно, че ще влезем в еврозоната през 2024 година. Има редица неща, които трябва да се случат преди това да стане. На този етап според нашите прогнози и данните, които имаме не отговаряме на критерия за инфлацията например. 

Виждам и определени инициативи в посока на организирането на референдум, който в други страни като Дания и Швеция е спрял влизането в еврозоната.  Затова не можем да кажем, че и при нас със сигурност ще се случи въвеждането на еврото. А ако това стане е много вероятно да имаме и в България двата вида скок на цените. Първо, този от закръглянето (превалутирането), който коментираме за Хърватия, както и вторият, който е вследствие на генералната смяна от валутен борд в евро. 

Има доста социологически проучвания през последните години за нагласите на хората. Те показват, че 50-60% от българите са против, около 20-25% са „За“, а останалите не са сигурни дали искат тази замяна на лева с евро. Притесненията на хората са основно в скока на цените.

Пътят, по който е тръгнала Румъния е разумен, защото те ще изчакат за премине голямата инфлационна криза. Към 2029 година отново ще коментират темата, което е и по-правилното. Не виждам защо трябва да бързаме за 2024 година“, посочи още експертът. 

Чуйте повече по темата в разговора на Свобода Атанасова със Стоян Панчев.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Euronews: България е идеална дестинация за целогодишен туризъм със златните ѝ плажове и заснежени върхове

България, разположена в центъра на древни цивилизации, предлага впечатляващи исторически забележителности, заобиколени от най-добрите черноморски брегове и заснежени ски курорти от световна класа. На своите компактни 111 000 квадратни километра страната съчетава разнообразие от туристически преживявания. Освен това тя се оформя като все по-достъпна и..

публикувано на 22.11.24 в 11:46

Плаж „Атанасовска коса“ има нов концесионер

Определен е концесионер на морски плаж „Атанасовска коса“ - част 1, община Бургас. След проведена открита процедура, Министерският съвет упълномощава Министъра на туризма да сключи договор за концесия с „Еспи Агро“ ООД. Концесионерът се задължава за целия срок на договора за концесия от 15 г. да предоставя цена за чадър в размер до 1 лв . с..

публикувано на 20.11.24 в 16:58

Догодина село Лъка и кв. Каменар ще имат нова водопроводна мрежа

Близо пет милиона лева е стойността на проекта за реконструкция на водопроводната мрежа в село Лъка и на поморийския квартал Каменар.Средствата са по ПУДОС.  Изграждането на водопроводите ще продължи година, имаме готовност да започнем до края на този месец, обясни кметът на Поморие Иван Алексиев: "Проблемът със загубите на вода е много голям.Това..

обновено на 20.11.24 в 16:34

Внесоха в МС документите за плащания на хотелиери за настанени украинци

Министерството на туризма внесе в Министерския съвет новия пакет документи за одобряване на средствата на хотелиери, осигурили нощувки по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила у нас.  Кандидатите  са по списък №24, в който са включени средствата към хотелиери, държавни, общински и..

публикувано на 20.11.24 в 08:58

Обсъдиха приоритетите за Лято 2025 в управлението на морските плажове

Три министерства- Министерството на туризма, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда и водите, заедно с концесионери и наематели на плажове, дискутираха възможности за справяне с предизвикателствата и опазването на черноморското крайбрежие в ранен етап на подготовка за следващия туристически..

публикувано на 20.11.24 в 08:32

130 таксита ще има през Лято 2025 в Созопол

Броят на автомобилите, които ще извършват таксиметрова дейност на територията на Община Созопол следващото лято, отново ще е 130. Решението за лицензите е на Общинския съвет след бурен дебат, на който присъстваха и представители на бранша. Един превозвач да извършва дейност с един автомобил, а браншът да има думата в разпределянето на..

обновено на 19.11.24 в 16:13

Пламен Димитров в Бургас: Данъчните ставки трябва да се върнат на 20%

Данъчните ставки за ресторантьорството и за хляба трябва да се върнат на 20%. Причината е, че тези мерки сработиха в помощ на бизнеса, но не и за потребителите, които така и не усетиха намаление на цената на хляба, напротив стойността му се повиши. На бизнеса трябва да се помага през разходната политика на държавния бюджет. Изключение трябва да се..

публикувано на 19.11.24 в 15:24