Солено или сладко е бъдещето на Поморийското езеро

Състоянието на местообитанията на крайбрежната лагуна в Поморийското езеро е неблагоприятно лошо. Това е резултатът от последния мониторинг на Българска фондация „Биоразнообразие“, инициирала втория Консултативен съвет за тази влажна зона, който събра експерти на едно място, за да се търсят начини за решаване на проблемите му. Солодобивът е спрял от три години.

Състоянието на екосистемата на езерото коментира Спас Узунов от Българска фондация „Биоразнообразие“.

„Мониторингът и оценката на местообитанията са част от изискванията, които ние трябва да направим в изпълнение на проекта „Живот за Поморийската лагуна“, финансиран по програма LIFE на ЕК. 
През миналата година мониторингът показа, че състоянието е неблагоприятно лошо, влошаване се наблюдава в параметрите - област на разпространение площта  Това е площта на местообитанието, фрагментацията и типичните видове.“

Резултати от свое проучване представи и Лорена Сегура от френския институт за изследване на влажните зони – „Тур дьо Валат“. Проучването е проведено в района на Поморие и онлайн, с мониторинг на социално-икономическото въздействие и екосистемните услуги:

„Проучването е важно, защото така разбираме мащабите на човешкото разбиране за тези нужди и самата влажна зона, а това което направихме е да създадем много опростено изходно ниво на възприятията на гражданите на Поморие,  какви са проблемите през техните очи, каква е тяхната визия за бъдещето на Поморийското езеро.  Повечето от анкетираните хора са с висше образование и доста голям процент от тях са запознати със защитената зона и нейното опазване. Те са били местни хора, но е застъпено и проучване за интереса на посетителите на тази влажна зона.

Има няколко групи от анкетираните в проучването - основно местните хора, местната власт, екоорганизациите и туристическия бранш“, каза още Лорена Сегура. Тя сподели и опита на Тур дьо Валат за въвличането на различни заинтересовани страни в опазването на ценни влажни зони във Франция. 

Част от данните за последната година са тревожни. Изграждането на обходния път на Поморие също се оказва, че е повлиял негативно на солеността на езерото. Причината е, че в мочурище, важно за тази зона са струпани инертни материали, останали след строежа на пътя. Това коментира за БНР Бургас Димитър Попов от „Зелени Балкани“:

„Това е мочурището, което е с напис от инертни материали, има общински имот. Следващите 3 имота са станали частни междувременно през последните 2-3 години. Как са станали - това вече е въпрос към Община Поморие защо са ги продали.  2 от тях са си с начин на трайно ползване - мочурище, а един се е превърнал в урегулиран поземлен имот, в границите на защитена зона. Имотът няма нов действащ Общ устройствен план, който доказва, че цялата тая територия ще се урбанизира. Би трябвало да бъде обект на едно сериозно разследване от компетентните органи - прокуратурата, които да изяснят как са се случвали и кой ги е съгласувал, на какво основание и защото този Закон за устройство на територията казва едно, а действителността и това пейзажа около нас показва друго. 

Нужно  е всички, от които зависи бъдещето на Поморийското езеро да покажат действие, а не само реторика, коментира Ангелина Мерджанова от сдружение „Граждани на Поморие“:

„Проблемите остават неразрешени, а даже са и задълбочени. За съжаление сме стигнали до Европейската комисия, което е много тревожно. Какво всъщност е бъдещето в такъв случай, аз очаквам най-малкото да бъде организиран на местно ниво един Консултативен съвет между Община, граждани и бизнес“.

На нейни въпроси и за извозването на инертните материали,струпани върху мочурището, както и на други граждани отговори екологът към Община Поморие Марин Тодоров:

„Когато тръгнем да копаем ще видим дали това е чиста земна маса, хумус или инертни материали. Отпадъците трябва да бъдат извозени на депо. Има такива в Несебър и Бургас, в Поморие няма. 
В момента се разрушава местообитание, може и да имаме загуби на на видове, това Вие от Общината ще трябва да кажете. Да не се окаже в един момент, че край Поморие да не минава Виа Понтика.  В същото време ние 2 години не можем да отпушим канала“.

Зам.-кметът на Община Поморие Янчо Илиев посочи:


„Тези канали, които са съществували те по някакъв начин са развалени, разрушени са след възстановяването на земите. Така е нарушена цялата отводнителна система, което е станало през годините. В момента се опитваме да проектираме и да направим варианти, да насочим тези води към морето, но това не става толкова бързо, нито става с малко средства. Това е и държавна територия, защитена. Т.е. държавата не може да се оттегли от своите си ангажименти. Беше посочено, че има и затлачване с инертни материали на мочурището, там АПИ трябва да си свърши работата.“

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Репортаж на Свобода Атанасова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

С обобщение за направеното до момента от страна на Общината по европейски проекти за Поморийското езеро обясни Георги Петков:


„Имаше заложени средства в стратегията на Местната инициативна група, които дадоха възможност на Община Поморие да кандидатства с проект, който цялостно да използва тези средства, за частично решаване на проблемите на езерото. Го включва комплекси мерки, които видях и по презентациите, че солеността на езерото е най-големият проблем. Видях и други проблеми - замърсяването от човешката намеса. нерегламентирано ползване на ресурсите. В тази връзка проектът на Общината частично помага за отводняването. Има дейности, които превантивно решават някои от проблемите. Има поставени соларни камери по крайбрежието на езерото, които веднага дават информация за такава нерегламентирана човешка дейност. 
Разработено е и идейно решение, което е минало процедура по съгласуване в Регионалната екоинспекция в Бургас за окончателното отводняване и отвеждането им към морето през дигата, но на този проект се търси финансиране“, каза още Георги Петков.

Повече подробности ще откриете в звуковите файлове. 
Снимки: Свобода Атанасова