WWF с амбиция да върне риса обратно в българската гора

„Рисът е ключов вид и по нашите географски ширини. Ключовите видове оказват голямо влияние върху екосистемата, като контролират доминирането на други видове или променят структурата на местообитанията. Присъствието на риса означава още и че екосистемата, която ни осигурява вода, чист въздух, храна, суровини за лекарства и енергия – също е здрава. Затова ние във WWF работим за създаване на нови защитени територии, както и за свързаност на съществуващата мрежа от защитени територии и зони, в които рисът да може да се завърне без да е заплашен от безпокойство и да има обилие от храна.“, коментира Нада Тошева, ръководител на програма „Опазване на видове“ във WWF.

Последният официално регистриран балкански рис в България е убит през 1941 г. Оттогава видът се с счита за изчезнал от страната.

„През последните 15 години започнаха да се появяват все повече, макар и неофициални, сигнали за забелязани или незаконно убити рисове в България. През есента на 2008 г. фотокапан, поставен в Осогово за наблюдение на язовци, регистрира млад мъжки рис. Това се смята за първото реално доказателство за присъствие на рис в страната. Но дали ще създадем условия за развитието на популацията му зависи само от нас“, разказва Александър Дуцов, старши експерт в програма „Опазване на видове“ във WWF.

Популациите на диви животни – бозайници, птици, земноводни, влечуги и риби – са отбелязали катастрофален спад в числеността си, намалявайки средно с 69% от 1970 г. насам, сочи докладът на WWF „Жива планета“. Данните показват, че основните двигатели за намаляването на популациите на диви животни по света са: загубата на местообитания, свръхексплоатацията на земята, нелегалният дърводобив, въвеждането на инвазивни видове, замърсяването, изменението на климата и болестите. Тези фактори влияят и на природата у нас.

Според специалистите от WWF един от най-големите проблеми пред едрите хищници в България е нуждата им от големи територии и необходимостта от свързаност между техните местообитания, които не винаги са в границите само на една държава. Справянето с този проблем се нарежда сред водещите цели на природозащитната организация – а именно, да се постигне обявяването на нови територии с различна степен на защита, които да свържат фрагментираните местообитания и да създадат условия за завръщането на отдавна изчезнали у нас видове.

Точно затова тази година най-мащабната глобална инициатива, посветена на опазването на планетата – Часът на Земята – в България ще премине под знака на усилията за възстановяването на местообитания. Тази пролет тя ще стане факт за 16-а поредна година и ще бъде отбелязана в над 7000 града от 190 държави. По традиция в последната събота на март милиони хора от цял свят ще изгасят осветлението в домовете си между 20:30 и 21:30 ч., отправяйки призив за устойчиво и отговорно бъдеще.

Всеки може да стане част от каузата на WWF да опази дома на дивите животни в България, като се включи в кампанията „Общ дом. Общо бъдеще“. Вижте как на wwf.bg/zakrilnik.