Смесените вкусове и диалекти на Балканите

Над 30 наименования за сарми съществуват в България, посочи  езиковедът проф. Ана Кочева, ръководител на проекта „Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия“ на Българската академия на науките.

„Много интересни са тези наименования, които имат анималистичен елемент. В Троянския край на сармите казват фтички от птички. На някои места казват гушки, защото са се сгушили. На други места казват котенца дори. И пръжките имат над 20 названия по цялата езикова територия – това са джумерки, джуберини и т.н. Ето защо тази кулинарна лексика трябва да бъде описана, за да се види чисто етимологично кое е българското наименование, кое е чуждото и по какъв начин то е развило своите значения тук“, допълни проф. Кочева. Думата „катък“ е чужда заемка, но на различните места в страната означава различни неща. В района на Казанлък е десерт, а в Съчанлийско – Гюмюрджийско дори означава втвърдена лой.

Около 30 са и различните видове баници по цялата българска езикова територия. „Най-изненадани бяхме в Горно Драглище. Това е едно село около Разлог, където събирахме материал на много хубав автентичен диалект, където правят т.нар. ялова баница. Тя е била много популярна в гладните години по време на войната и след нея, когато не е имало достатъчно много продукти, особено сирене и яйца. Те са я правили само от брашно, мая, вода и сол. Българката е била много изобретателна и е успявала въпреки всичко да нахрани децата си с това любимо печиво, което когато е топло, дори и без нищо, предизвиква празнични усещания“, разказа проф. Ана Кочева.