Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ново изследване: Българите са оптимистични за идната 2024 г.

Автор:

Оптимизъм има сред българите за идващата 2024 година, сочат данните от ново изследване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 22 – 30 ноември 2023 г. 

Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна, като е използвана стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

През 2023 година бяха преодолени редица кризи – обществото се възстанови от пандемията от Covid-19, а след три години на политическа нестабилност и няколко предсрочни вота страната ни вече има редовно правителство. Въпреки  това има криза на доверието към институциите и политиците и една от причините са непрекъснатите скандали между партиите, които подкрепят управлението. През тази година избухна и нов военен конфликт – между Израел и Хамас.


Това не е попречило на хората да дадат по-добра оценка за изминаващата година, в сравнение с преходната. За пълнолетните българи тя е била по-успешна за тях и семействата им, отколкото за страната и света, отчитат социолозите.

Поляризирана е равносметката за 2023 година в личен аспект – 24% я оценяват като по-добра от предходната, за 26% тя е по-лоша, а за 50% няма съществена промяна. Така, като най-кризисна за българите остана белязаната от Covid и протести 2020г. 

"Тогава регистрирахме историческо дъно по песимизъм (6% позитивни, срещу 51% негативни оценки), тъй като беше засегнато и личното, и общественото битие. След нея политическите и социални драми изглеждат по-бледи и сме свидетели на постепенен ръст на оценките. През настоящата година отрицателните мнения намаляват с десет пункта спрямо предишната, а позитивните се увеличават с четири. Най-успешна е 2023 година за най-младите и хората в активна възраст (40-49 години), както и за висшистите и жителите на столицата. Най-неудовлетворени остават пенсионерите и жителите на селата. Ако тази позитивна тенденция продължи, можем да очакваме в края на 2024 превес на позитивните над негативните оценки, какъвто не е имало от преди пандемията", коментират от "Алфа Рисърч".


Далеч по-негативни са нагласите в обществен план – национален и геополитически. За първи път през последните 25 години позитивните оценки за страната са два пъти повече от тези за света. На фона на влошаващата се ситуация в света, случващото се у нас се усеща като по-малко драматично. Годината за България се оценява като по-добра от предходната от 11%, докато за пет пъти повече анкетирани (55%) си е останала по-лоша. В световен план позитивни са едва 6% от анкетираните, докато 70% са на противоположното мнение. Липса на съществена промяна констатират между една четвърт и една трета от българите.

По-високата удовлетвореност в личен план спрямо макро картината намира израз и през конкретни аспекти от живота на хората. С позитивен баланс в оценките са индивидуалните фактори - удовлетвореност от жилищните условия (83%), личния живот (81%), здравословното състояние (73%), работата (68%) и дори материалното положение (55%). Преобладаващо негативно се определят обществените елементи - степента на защита на правата на отделния човек (59% са неудовлетворени) и живота в България като цяло (56% негативни оценки).


Очакванията за 2024 година са свързани с убедеността на хората, че те ще се справят по-добре с предизвикателствата в собствения си живот, отколкото ще се преодолеят проблемите пред България и света. 

"Ако тази тенденция се запази, можем да станем свидетели през следващата година на избухването на ново, по-радикално желание за промяна", смятат анализаторите.

Увереност, че годината ще е успешна за тях изразяват 42%, а на противоположното мнение са 19% от анкетираните. Разликата между оптимистите и песимистите е 23%, докато през миналата година тя е били едва 4%. От гледна точка на България и света "по-добра" година очакват 33%, а "по-лоша" 36%-38% от участвалите в изследването. Спадът на негативизма в настоящето буди оптимизъм и за бъдещето.

Освен моментна равносметка, проучването отправя и по-широк поглед към минало и бъдеще, през поколенческата призма. Като цяло нагласите са, че всяко следващо поколение живее и ще живее по-добре от предходното – ние сме по-добре от нашите родители, а децата ни ще бъдат по-добре от нас.

При оценките за живота ни спрямо този на нашите родители нагласите са преобладаващо позитивни. Близо половината от пълнолетните българи (49%) вярват, че живеят по-добре от своите родители, а на обратното мнение са 29%. Без усещане за съществена динамика спрямо миналото са 22% от анкетираните.

Очакванията за живота на следващите поколения са също оптимистични, но и с висок дял на хората, които в сегашните несигурни времена се затрудняват да бъдат по-категорични за бъдещето (28%). Като обща нагласа обаче оптимистите са два пъти повече от песимистите (39%:21%).


"Най-позитивни в оценките за настоящето и очакванията за бъдещето са учащите и хората с по-високо образование. С увеличаване на доходите нараства усещането за по-добър живот спрямо този на предците, както и оптимизма за следващите поколения", настояват от "Алфа Рисърч".

Отстъплението на поредицата негативни равносметки и събуденият оптимизъм за бъдещето е безспорно добра новина в края на 2023 година. Вярата, че всяко следващо поколение живее и ще живее по-добре от предишното е не само пасивна нагласа, но може да провокира лични усилия в стремеж за подобряване на обществената среда, било то в локален, регионален, или национален план. Което пък би било добра новина за 2024 г., заключават социолозите.

По публикацията работи: Ерол Емилов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Паметник на Раковски в Котел

В Сливен отбелязват 3 март с юбилейна лекоатлетическа щафета „Освободител“

Сливен ще отбележи 147 години от Освобождението на България от османско иго с издигане на националното знаме на централния площад „Хаджи Димитър“ от 11.00 часа. В Котел празничният ден ще започне в 10.00 часа с тържествен ритуал на площад „Възраждане“ и полагане на цветя пред бюст-паметника на Георги Раковски. В Нова Загора официалната церемония започва..

публикувано на 03.03.25 в 08:40

Вижте как общините от Бургаска област ще отбележат 3 март

Тържествено шествие с българския трибагреник ще се проведе в Царево  по повод 147  години от Освобождението. Началната точка е парка на ул. „Крайморска“ в 10,50 часа. Маршрутът е през улиците „Морска“, „Тракия“ , Пешеходна зона, ул. „Хан Аспарух“  и Централния площад. Преди това в 10,30 часа ще бъде отслужена Заупокойна молитва пред паметните..

публикувано на 03.03.25 в 08:30

Военен ритуал, заупокойна молитва и шествие на 3 март в Ямбол

Националният празник тържествено ще бъде отбелязан в Ямбол с военен ритуал, заупокойна молитва и  шествие. 90 години се отбелязват и от създаването на девиза на града „Ида от древността-отивам в бъдещето“. В тържественото честване ще се включат военни  части от ямболския гарнизон, представители на  държавната и местна власт, родолюбиви организации и..

публикувано на 03.03.25 в 08:20

Бургас чества националния празник с авто поход, молебен за благоденствие и Третомартенско хорище (ПРОГРАМА)

И тази година Община Бургас подготвя мащабна празнична програма, с която жителите и гостите на града ще честват националния празник – 3 март, и 147-ата годишнина от Освобождението на България от османско иго.  Събитията в празничния за всички българи ден ще започнат от 09.00 часа с авто-мото похода „Българовско шествие 3-ти март “, което по традиция..

публикувано на 03.03.25 в 08:00

Закриват кариерата край Каменар, преобразяват мястото в приключенски парк

Закриват кариерата край Каменар, община Поморие.  Това дава възможност за ново развитие на региона, съобщават от местната администрация.  Министърът на енергетиката Жечо Станков днес пристигна в Поморие и връчи на кмета Иван Алексиев заповед за прекратяване на всички процедури, свързани с отдаването на кариерата на концесия. Това слага край на..

публикувано на 02.03.25 в 19:43

Даяна Георгиева, БМЧК - Бургас: Доброволец се става лесно, само трябва да искаш от сърце да помагаш на нуждаещите се

Даяна Георгиева е новият областен координатор на БМЧК - Бургас. Тя е на 15 години и учи в Природоматематическа гимназия „Академик Никола Обрешков“.  От близо една година е част от Младежкия червен кръст. Даяна споделя, че не се приема като нещо по - различно от останалите доброволци, но знае, че тя трябва да е техният пример, те да продължават..

публикувано на 02.03.25 в 17:30

Соня Костова, БЧК - Айтос: Работим в полза на хората и помагаме!

Соня Костова е по професия медицинска сестра, тя от 40 години е член на Българския червен кръст и е председател на БЧК - Айтос. Разказва, че към червенокръстката идея е привлечена от д-р Нено Ненов, който тогава е ръководил организацията в града.  В момента местната структура има 420 членове в 13 дружества, като 9 са в град Айтос, а..

публикувано на 02.03.25 в 17:00