Оптимизъм има сред българите за идващата 2024 година, сочат данните от ново изследване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 22 – 30 ноември 2023 г.
Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна, като е използвана стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
През 2023 година бяха преодолени редица кризи – обществото се възстанови от пандемията от Covid-19, а след три години на политическа нестабилност и няколко предсрочни вота страната ни вече има редовно правителство. Въпреки това има криза на доверието към институциите и политиците и една от причините са непрекъснатите скандали между партиите, които подкрепят управлението. През тази година избухна и нов военен конфликт – между Израел и Хамас.
Това не е попречило на хората да дадат по-добра оценка за изминаващата година, в сравнение с преходната. За пълнолетните българи тя е била по-успешна за тях и семействата им, отколкото за страната и света, отчитат социолозите.
Поляризирана е равносметката за 2023 година в личен аспект – 24% я оценяват като по-добра от предходната, за 26% тя е по-лоша, а за 50% няма съществена промяна. Така, като най-кризисна за българите остана белязаната от Covid и протести 2020г.
"Тогава регистрирахме историческо дъно по песимизъм (6% позитивни, срещу 51% негативни оценки), тъй като беше засегнато и личното, и общественото битие. След нея политическите и социални драми изглеждат по-бледи и сме свидетели на постепенен ръст на оценките. През настоящата година отрицателните мнения намаляват с десет пункта спрямо предишната, а позитивните се увеличават с четири. Най-успешна е 2023 година за най-младите и хората в активна възраст (40-49 години), както и за висшистите и жителите на столицата. Най-неудовлетворени остават пенсионерите и жителите на селата. Ако тази позитивна тенденция продължи, можем да очакваме в края на 2024 превес на позитивните над негативните оценки, какъвто не е имало от преди пандемията", коментират от "Алфа Рисърч".
Далеч по-негативни са нагласите в обществен план – национален и геополитически. За първи път през последните 25 години позитивните оценки за страната са два пъти повече от тези за света. На фона на влошаващата се ситуация в света, случващото се у нас се усеща като по-малко драматично. Годината за България се оценява като по-добра от предходната от 11%, докато за пет пъти повече анкетирани (55%) си е останала по-лоша. В световен план позитивни са едва 6% от анкетираните, докато 70% са на противоположното мнение. Липса на съществена промяна констатират между една четвърт и една трета от българите.
По-високата удовлетвореност в личен план спрямо макро картината намира израз и през конкретни аспекти от живота на хората. С позитивен баланс в оценките са индивидуалните фактори - удовлетвореност от жилищните условия (83%), личния живот (81%), здравословното състояние (73%), работата (68%) и дори материалното положение (55%). Преобладаващо негативно се определят обществените елементи - степента на защита на правата на отделния човек (59% са неудовлетворени) и живота в България като цяло (56% негативни оценки).
Очакванията за 2024 година са свързани с убедеността на хората, че те ще се справят по-добре с предизвикателствата в собствения си живот, отколкото ще се преодолеят проблемите пред България и света.
"Ако тази тенденция се запази, можем да станем свидетели през следващата година на избухването на ново, по-радикално желание за промяна", смятат анализаторите.
Увереност, че годината ще е успешна за тях изразяват 42%, а на противоположното мнение са 19% от анкетираните. Разликата между оптимистите и песимистите е 23%, докато през миналата година тя е били едва 4%. От гледна точка на България и света "по-добра" година очакват 33%, а "по-лоша" 36%-38% от участвалите в изследването. Спадът на негативизма в настоящето буди оптимизъм и за бъдещето.
Освен моментна равносметка, проучването отправя и по-широк поглед към минало и бъдеще, през поколенческата призма. Като цяло нагласите са, че всяко следващо поколение живее и ще живее по-добре от предходното – ние сме по-добре от нашите родители, а децата ни ще бъдат по-добре от нас.
При оценките за живота ни спрямо този на нашите родители нагласите са преобладаващо позитивни. Близо половината от пълнолетните българи (49%) вярват, че живеят по-добре от своите родители, а на обратното мнение са 29%. Без усещане за съществена динамика спрямо миналото са 22% от анкетираните.
Очакванията за живота на следващите поколения са също оптимистични, но и с висок дял на хората, които в сегашните несигурни времена се затрудняват да бъдат по-категорични за бъдещето (28%). Като обща нагласа обаче оптимистите са два пъти повече от песимистите (39%:21%).
"Най-позитивни в оценките за настоящето и очакванията за бъдещето са учащите и хората с по-високо образование. С увеличаване на доходите нараства усещането за по-добър живот спрямо този на предците, както и оптимизма за следващите поколения", настояват от "Алфа Рисърч".
Отстъплението на поредицата негативни равносметки и събуденият оптимизъм за бъдещето е безспорно добра новина в края на 2023 година. Вярата, че всяко следващо поколение живее и ще живее по-добре от предишното е не само пасивна нагласа, но може да провокира лични усилия в стремеж за подобряване на обществената среда, било то в локален, регионален, или национален план. Което пък би било добра новина за 2024 г., заключават социолозите.
В следобедните часове е пламнал пожар между боляровските села Стефан Караджово и Камен връх. Огънят е навлязъл в трудно достъпен терен и горски масив. В пожарогасенето са включени 6 противопожарни автомобила, служители от Горско стопанство с техника, земеделски производители и доброволци. Няма опасност за населените места. На пътя между двете села има..
167 хиляди уязвими домакинства ще заменят нискоефективните си готварски печки на твърдо гориво или старите електроуреди за приготвяне на храна, с нови високоефективни. Това предвижда една от инвестициите на подготвеният от правителството. Социален план за климата, който е в процес на обществено обсъждане. Социалното министерство ще отчита..
Проблемът с ремонта на пътя до село Воден все още не е решен. Сигнали до отговорните институции са пращани неведнъж от местната администрация.Такива са пратени отново след пожарите миналата година, уточни кметът на Болярово Христо Христов. Към днешна дата промяна няма, само канавките се почистват, уточни той : "Дупките са отворени, пътят е под всякаква..
Комисията по околна среда към Общинския съвет в Бургас днес разгледа казуса с изсичането на дървета по улица „Асен Златаров“. Питането относно законността на сечта бе внесено от общинския съветник Иван Иванов, а темата се превърна в основна по време на заседанието, предизвиквайки много въпроси и отговори. На спонтанен протест граждани се..
Днес до 17 часа движението на превозни средства по прохода Вратник /Елена-Сливен-Ямбол/, при км. 115, е ограничено за отстраняване на ВИК авария. Обходният маршрут до посочения час е по общински път село Гавраилово-Сливен и обратно. Трафикът се регулира от "Пътна полиция". Шофьорите да се движат с повишено внимание и съобразена скорост.
Здравната комисия в парламента ще разгледа четири законопроекта, с които се предлагат правила за гарантиране на минималното заплащане на работещите в болничната помощ. Сред тях е законопроектът на управляващите партии, който обвързва това заплащане с колективния трудов договор в здравеопазването. На заседанието ще присъстват протестиращите лекари..
Тодор Славков, внук на последния комунистически лидер на България Тодор Живков, е починал внезапно на 54-годишна възраст, в къща за гости в казанлъшкото село Асен. Славков е намерен от свои приятели, които повикали полиция. Той е син на Иван Славков, дългогодишен председател на Българския олимпийски комитет и Българската национална телевизия, и на..
Самозапалил се автомобил на Автомагистрала „Тракия“ при километър 268 стана причина за голям пожар в землището на сливенското село Скобелево. Огънят е..
Комисията по околна среда към Общинския съвет в Бургас днес разгледа казуса с изсичането на дървета по улица „Асен Златаров“. Питането относно..
Близо 200 хил. лева спестени средства на община Ахтопол ще бъдат пренасочени, реши Общинският съвет на Царево на днешното си заседание. Предложението за..