Проектът "Не обръщай другата буза" - в защита на активисти и журналисти

Активисти, граждански организации и журналисти ще бъдат обучавани чрез нов проект, в тяхна защита по различни съдебни казуси, свързани с нелегални практики в ущърб на българската природа. Те са придобили известност като дела – шамари, а самият проект е наречен „Не обръщай другата буза“. Обученията ще бъдат през април в Бургас и София. 

България е на едно от челните места в Европа по брой на делата-шамари. Тази статистика показва колко често бизнес, политици и местната власти завеждат дела срещу граждански активните хора и журналисти, които търсят и разкриват корупционни практики. За да ги сплашат и да заглушат гласа им, обясни изпълнителният директор на Българска фондация „Биоразнообразие“(БФБ) Йорданка Славова:

„Проектът „Не обръщай другата буза“ иска да подаде информация на потенциално потърпевши активисти или журналисти по т.нар. дела-шамари. Те не мълчат и се борят срещу корупцията и разкриват определени практики, които са нелегални. В България има много активни организации, които водят включително и съдебни дела срещу нелегални практики, които са срещу природата. 

БФБ заедно с Български център за нестопанско право (БЦНП) решихме да направим обучения, които да бъдат общодостъпни, както за граждански активисти, така и за журналисти. Те ще бъдат на 12 и 13 април в София, а на 19 и 20 април в Бургас. 

По време на тези обучения опитни адвокати, правозащитници и съдии ще могат да помогнат на активисти и журналисти по-лесно да разпознават признаците на дело-шамар срещу тях, по-добре да формулират своите искания, така че да не бъдат обект на дела срещу тях, да не се самоцензурират и да не се чувстват застрашени, а да знаят как да бъдат защитени.

Няколко дела има, които са заведени за огромна сума,  в размер на половин или един милион. Тя няма как да се покрие от журналисти или организации. 

Трябва да се възползваме от възможностите на съдебната практика и да се спират подобни нелегални практики. И още един пример, няма нито един отрицателен доклад по Оценка за въздействие на околната среда (ОВОС), което показва колко работи законодателството в България. Самата екологична оценка трябва да е механизъм, който трябва да покаже кое и как трябва да се случи, а не винаги да е положителна. Вътре в тези доклади често има предписания, които трябва да се спазват, за да няма отрицателно въздействие върху околната среда. Контролът е слаб, но точно тук влизаме ние, за да знаем как да се защитим.“