Публична лекция „Договорите от XIX в., които орисаха България“ ще представи проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Събитието се организира от Община Бургас и Регионален исторически музей – Бургас по случай 3 март – Националния празник на Република България.
В настоящата лекция погледът на историка е насочен към проблема за съдбата на османското наследство в земите, признати за български – как т.нар. „Велики сили“ проектират интересите си и чрез сключените между тях двустранни и многостранни споразумения диктуват, променят, орисват бъдещето и на българите. По отношение на някои от най-важните договори и международни споразумения дори и в днешното информирано, но и съзнателно дезинформирано общество, се отчита явен стремеж те да се представят неточно и манипулативно по най-различни причини и от пропагандатори с най-различни цели.
Хронологичният обхват на темата съзнателно е заключен основно в 19 век, когато се случват най-съществените промени във връзка с Освобождението и създаването на самостоятелна българска държава. В конкретния случай той може да се представи като поредица от исторически жалони, маркиращи сложен и противоречив път, който условно следва местата и годините на важните международни споразумения, за които става дума в лекцията: Кючюк Кайнарджа 1774 – Букурещ 1812 – Одрин 1829 – Ункяр-Искелеси 1833 – Париж 1856 – Лондон 1871 – Цариград 1876 – Одрин/Сан Стефано/Берлин 1878 – Топхане 1886 – Мюрцщег 1903 – Цариград 1909 – Лондон 1913 – Букурещ 1913 – Ньой 1919.
Основните акценти са върху договорите и споразуменията, сключени непосредствено преди и скоро след Българското освобождение 1876-1879 г. Целта не е да се предложи и наложи единствено правилно мнение, в свободните общества никой няма такъв монопол, освен в крайно идеологизирани или тоталитарни държави. Това е опит да се представи аргументирано и на основата на отдавна известни, но и непознати или прикривани факти и обстоятелства, отношението на т.нар. „Велики сили“ и да се покаже, че наистина те в значителна степен се явяват орисници на народите, обитаващи Османската империя, формирали свои национални освободителни движения и борещи се за собствена държавност през дългия 19 век.
Публичната лекция ще е на 29 февруари, четвъртък, от 18:00 ч., в Конферентната зала на Регионалната библиотека „П. К. Яворов“.
Проф. д-р Петко Ст. Петков е дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Той е автор на монографии, студии и статии, на учебници и учебни помагала по нова история на България. Научен консултант е на няколко филма с историческа тематика. Член е на Управителния съвет на Съюза на учените в България и председател на великотърновския му клон. Научните му интереси са в областта на българската история от началото на ХVІІІ до средата на ХХ век: развитието на българския национален въпрос и пътищата към Освобождението, историята на българския конституционализъм, на програмите за национално освобождение и идеите за държавно устройство и управление в българското общество, отношенията между Българската православна църква и държавната власт ХІХ-ХХ век, българските политически нрави през ХІХ-ХХ век, официалните празници в България, българското културно-историческо наследство.
На 2 ноември от 10:00 ч. стартира Супер Рали Созопол 2025. Трасето е отсечката от сградата на Община Созопол до разклона за с. Равадиново с дължина 6 км. Участниците преминават индивидуално по еднакъв маршрут, като времето за преодоляване на дистанцията се измерва. Ралито не е състезателно и се провежда в съответствие със Закона за физическото..
"Будител" – българската дума, която е трудно да бъде преведена. Свързваме я с "Народните будители" – просветители, книжовници и революционери, които през различните епохи са допринесли за духовния и културен възход на народа, съхранявайки националната ни идентичност. Но какво означава будител днес? Какво е будителство? Кой и защо има нужда от..
Село Веселие се намира в община Приморско и в него живеят около 500 човека. Разположено е в долина, близо до река Ропотамо, в Странджа планина и е на 30 километра от областния си център Бургас. За съществуването на живот от дълбока древност около селото свидетелстват останките на няколко калета. Недалеч от селото се намира местността "Куманският юрть",..
На Архангелова (мъжка) задушница Сливен се поклони пред паметта на героите от славния сливенски Седми конен полк, останали завинаги на бойните полета. Венец на признателност поднесе областният управител Чавдар Божурски. Венци в знак на почит бяха поднесени и от името на кмета Стефан Радев, както и от председателя на Общински съвет-Сливен Димитър..
Българите сме сред малкото народи, които имат свой празник на духовността — Денят на народните будители. Отбелязваме го всяка година на 1 ноември, за да отдадем почит, но не на владетели или военни герои, а на хората на духа – онези българи, които са пробуждали нацията за свобода, знание и достойнство в мрачните години на подтисничество. Днес, във..
Регионалният исторически музей – Бургас и Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките представят триезичната постерна изложба "Египетските култове край Черно море / Cultes égyptiens en Mer Noire / Egyptian Cults around the Black Sea". Експозицията е част от научния проект "Тракия и Египет в..
Днес е Архангелова (мъжка) задушница – ден на почит към паметта на починалите, както и ден на признателност към загиналите за България воини. Това е една от трите най-големи Задушници в църковния календар. Община Бургас организира няколко ритуала, от 7.30 е въведена и реорганизация на движението в района. Информира Стефка Бакърджиева..
В Регионалната екоинспекция в Бургас е започнала проверка от инспектората към МОСВ. Това заяви в Созопол министър Манол Генов. Поводът е противоречиви..
По цялото Черноморие са направени заснемане и кадастрална проверка за непочистени и застроени дерета и корита на реки. Това заяви в Созопол министърът на..
Уловът в момента е нулев, тъй като риба няма, отчитат рибари от Южното Черноморие. До момента рибарите по Южното Черноморие не са имали подобна..