Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Министър Милошев обсъди развитието на Странджа и Южното Черноморие

Климатолечение и дигитализиране на туризма са сред насоките, по които си струва да се работи

Перспективите България да развива климатолечение като част от здравния туризъм обсъди министърът на туризма Евтим Милошев заедно с представителите на Сдружение „Рафаел – инфо, култура и туризъм“. В срещата участваха заместник-министрите на туризма Ирена Георгиева и Павлин Иванов, както и заместник-председателят на Комисията по туризъм в Народното събрание Любен Дилов.

От сдружението представиха своята идея, инициатива и на Българската асоциация за климатолечение и здравен туризьм, за създаване на дигитална карта на климатичните курорти в България като инструмент за целогодишно устойчиво развитие както на туризма у нас, така и на местните общности. Според тях това би могло да е и стъпка кьм реализирането на нов рекламен и маркетингов бранд за комбиниран целогодишен зелен туризъм. Възстановяването на някогашните санаториуми и болници за долекуване може да привлече и нови европейски пазари с фокус върху здравния туризъм и форми на профилактика и лечение. 

Климатолечението успешно може да допълни балнео и здравно-рекреативни центрове с минерални и термални извори, местата с морска луга, с красива непокътната природа, старинни обичаи като нестинарството в Странджа и други автентични местни фестивали, които заедно да оформят един богат и разнообразен туристически продукт.

„Това е една голяма концепция, която изисква сериозна дългосрочна работа. За да се установи климатолечението като вид туризъм и да залегне в закона, трябва да има много ясни критерии и стандарти,“ подчерта министърът на туризма Евтим Милошев, но допълни: „Смятам, че си струва да се работи в тази посока.“

В България има близо 90 климатични планински и морски курорта, за които се знае малко, но крият огромен потенциал, подчертаха от сдружението. Това са места с абсолютно чиста среда, красива природа и лечебен въздух, които са лесно достъпни, но не са посочени в Закона за туризма. Те дадоха примери като районите на Странджа, Сандански и Петрич, Юндола, Котел и други малко популярни точки на картата. Същевременно, тези места често са с демографски срив и превръщането им в целогодишни дестинации за зелен и здравно-рекреативен туризъм ще има голям социален и икономически ефект за местните общности, подчертаха от Сдружение „Рафаел“. Те представиха още любопитни факти, които са предпоставка за развитието на различни форми на еко и природосъобразен туризъм: Странджа е планината с най-старата дъбова гора в Европа и с най-много защитени местности, с огромен потенциал от неразкрито археологическо богатство и с единствените насаждения на бамбук в България. А само на две места в страната ни, едното от които се намира там – в Малко Търново и в Св. Влас се срещат т.нар. „климатични кислородни фунии“ или природен процес на естествено озониране, който носи изключителни ползи за здравето и е предпоставка за лечебното въздействие на въздуха.


По публикацията работи: Ивайло Пеев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нови линии на летищата в Бургас и Варна

Значително увеличение на туристическия поток от Германия към Българското Черноморие през следващите три години. Такива са очакванията след среща между министър Мирослав Боршош и д-р Франк Кванте – главен изпълнителен директор на фирмата концесионер на летищата в Бургас и Варна. На нея е имало представител и на сдружение „Алианс Българско Черноморие“...

публикувано на 19.02.25 в 17:10

Всички пенсии от 1 юли ще бъдат увеличени по швейцарското правило

Бюджетът, който ще бъде внесен от Министерския съвет окончателно в Народното събрание, ще бъде с увеличаване на пенсиите от 1 юли при прилагане на пълното швейцарското правило за всички пенсионери. Това заяви Деница Сачева след Съвета за съвместно управление. Тя добави, че ще бъде запазен дефицитът в размер на 3% от БВП, а еврозоната ще продължава да..

публикувано на 19.02.25 в 13:00
НАП в Бургас

До края на месеца работодателите подават справки за изплатените доходи

До 28 февруари предприятията и самоосигуряващите се лица, които са изплатили през 2024 г. доходи на физически лица, включително и от трудови правоотношения, са длъжни да представят по електронен път в НАП справки за изплатените суми.  В справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ, освен изплатените през 2024 година облагаеми доходи по трудови правоотношения и..

публикувано на 19.02.25 в 12:00

6.4 милиарда лева е заложеният дефицит в проектобюджета

6,4 милиарда лева е планираният дефицит за настоящата година, което прави три на сто от брутния вътрешен продукт на касова основа.  Това става ясно от публикувания от Министерството на финансите проектобюджет за годината и структурния план до 2028-ма.  Малко преди 23 часа снощи на сайта на министерството бяха публикувани документите.  За целия период..

публикувано на 19.02.25 в 08:00

Търговските вериги: Ограничаване на надценките сега би довело и до по-голяма инфлация

Сдружението за модерна търговия, което обединява големите вериги хипермаркети на българския пазар, заяви притеснението си от неспособността на държавата да се справя с кризи.  Търговските вериги отхвърлиха намеренията на правителството за фиксирани надценки и смятат, че държавната намеса е именно факторът за натрупване на инфлация...

публикувано на 18.02.25 в 19:30

В Бургас се инвестира в имоти, които се отдават за нощувки

Търсенето на недвижими имоти в бургаско надвишава предлагането, а новото строителство се купува още на хартия. Това коментира брокерът Ирина Генова. Повече са ваканционните имоти в околните селища, които се предлагат. Инвестира се в имоти, които се отдават за нощувки, посочва тя: "За атрактивен се приема имот, който е в Бургас, в близост..

публикувано на 18.02.25 в 13:43

Област Сливен е на 17-то място по БВП в страната

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) за област Сливен през 2023 година е 2,3 милиарда лева по текущи цени, съобщават от Териториално статистическо бюро – Югоизток, „Статистическо бюро“ клон Сливен. Това нарежда областта на 17 място в страната.  В сравнение с 2022 г. обемът брутен вътрешен продукт БВП се е увеличил с..

публикувано на 18.02.25 в 08:00