Проф.Галя Христозова: Книгата е най-добрият учител, съветник и приятел

Втора среща по проект „Дигитална трансформация в обучението по български език и литература 4.0“ събра представители на български училища в Рим. Те са общо 396 в света. Това е наложило да бъде направен анализ, който е след проведена анкета сред преподавателите -  от какви учебни материали имат нужда в тези училища.  

Проектът е по програма „Еразъм+“ и е в партньорство с училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим, „Аз Буки Веди“ в Кьолн, училището в Будапеща и българското училище „Кирил и Методий“ в Никозия. Водеща организация и по проекта, и на обучението е БСУ, обясни ръководителят проф. д.п.н. Галя Христозова:

„Всъщност това означава да подпомогнем с електронни ресурси обучението по български език. Както е ясно това поколение „Z“ е преди всичко екранно поколение, информацията, която получава да е през екрана. Това означава да не изоставаме и да вървим в крак с интересите на децата. Основната ни цел в Рим беше да обучим нашите партньори по какъв начин да изработват сами тези дигитални материали. 

Срещата ни и обученията бяха много полезни, защото те са свързани с всички новости, които могат да се използват. До повечето от тях има безплатен достъп. Много лесно могат да се изработят от самите учители. 

Концентрираме се върху работа с деца, за които българският език е втори. Има много ученици, които не знаят нашата азбука, нито в семейството се говори на български език, но родителите държат по различни поводи децата им да учат нашия език. Една част от тези семейства, които живеят в чужбина искат децата им да бъдат подготвени в случай, че децата им се приберат в България, както и да могат да положат нужните изпити, от които зависи тяхното образование. 

Голяма част от преподавателите, които преподават български език са завършили начална училищна педагогика или българска филология. Направи ми впечатление, че преподават много сърцато. Имат три пъти по-малко часове от колегите им в България. Наблюдавахме как се преподава, какво старание влагат децата, както и техните родители.
Проектът ще продължи до 2026 година, а финалната ни среща ще бъде в Будапеща“, допълни проф.Христозова. 

Още една тема коментира тя. Как се е променил българският език през последните няколко години, какъв е той в социалните, вестникарските и електронните медии.

„Ние преподаваме български книжовен език в университета, но този език „живее“ във вестниците, в електронните медии, и в радиото, и в телевизията. Интересуваме се от това дали този език българският книжен или е някакъв друг език. Направихме проучвания и имаме книжни издания по темата. Този език дава отражение върху всяко следващо поколение. Децата четат, слушат, гледат и попиват онова, което се говори ежедневно. Във всяко едно време езикът е отражение на културата. Понякога в стремежа си за оригиналност дори е неразбираем. 

Чуйте повече в двете интервюта.