КНСБ: Служебното правителство да въведе мерки за подкрепа на фирмите

КНСБ настоява служебното правителство да въведе мерки за подкрепа на фирмите, които имат спадове на производството и продажбите заради рецесията в Западна Европа. Синдикалистите се аргументират с устойчива тенденция за спад на промишленото производство, който в някои сфери е двуцифрен. Предложението на КНСБ е да бъде въведена постоянно действаща мярка за помощ на бизнеса със средства от фонд "Безработица", подобна на познатата по време на Covid пандемията "60 на 40" за запазване на работните места. За целта е необходима промяна в Кодекса на труда.

Промишленото производство спада с 6,3 на сто на годишна база. При добивната промишленост спадът е 15,6 процента, обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров:

"Хем няма хора, хем пазарът дефицитен, хем бизнесът казва 200 000 работници търсим и няма, да, в някои това е драматично – туризъм, ресторантьорство, но там е и заради заплатите, смятам аз този дефицит. В същото време машиностроителния сектор и предприятията, които работят за износ, заради рецесията в Германия, която продължава вече доста време, и не само там, всъщност спада износът за тези държави, защото намаляват поръчките. И оттам през първото полугодие започнаха съкращения, при това на места масови, в машиностроителни предприятия".

Заради това синдикалистите отново настояват да се реализира предложението за законови промени, което преди време направиха с Асоциацията на индустриалния капитал в България:

"Ние настояваме независимо от политическата какофония, в която се намира държавата, служебният кабинет и служебният министър на труда да придвижи част по-скоро към парламента – промяна в Кодекса на труда, и въвеждане на постоянно правило "60 на 40" фирмите да бъдат подкрепяни от фонд "Безработица", ако и когато имат спадове на промишленото производство или по-скоро на продажбите, които са над 20, а за някои сектори и над 25%".

За да не влияят върху заетостта тези сериозни спадове, обясни Димитров. Той припомни мярката 60 на 40 по време на Covid пандемията, когато с 1,5 млрд. лева бяха спасени 120 000 работни места.