Отварят Шабленския фар за посетители

Шабленският фар отваря врати за посетители днес, в Международния ден на морските фарове. Желаещите ще могат да го разгледат от 9:30 ч. до 16:30 ч., каза пазачът му Наньо Нанев пред БТА.

Фарът е ориентир за корабите в Черно море от 1856 година досега. Той е най-високият и най-старият в Черно море. Светлината му е видима на разстояние от 17 морски мили.

"Нашият фар е построен през 1756 година. Има един фар, който е по-стар от него, но се намира на европейската част на Босфора. Това е Румели Фенери, който е построен 1583 г.", посочи той. По думите му двата фара са почти идентични, но Румели Фенери е малко по-нисък. Българският е висок 32 метра. Направен е само от камък и хоросан.

В Деня на отворени врати ще хората могат да видят конструкцията на кулата отвътре. Има и експозиция, която включва използвани генератори и старата фарова глава и снимки. Посетителите ще могат да се снимат на балкона на първия етаж.

Постройките около фара са изградени по-късно. Една от тях е от 1855 година. Тогава, след много писма и молби и след Кримската война, се създава Отоманската фарова служба. От 1 февруари 1856 г. възстановеният Шабленски фар започва да работи. Отоманската фарова служба оглавява французин, който по-късно става известен като Мишел паша. От 1860 г. създадената от него и негов приятел фирма взима на концесия всички фарове в Османската империя. Тя продължава до 1909 година. След като през 1908 г. е обявена независимостта на България, започват водят преговори с тази компания за връщане на фаровете на българската държава и от 1 август 1909 г. всички фарове са притежание на България. По-късно за известен период от време фарът на нос Шабла е бил част от територията на Кралство Румъния.  

В началото за източник на светлина в морските фарове е използван газен фенер. След изобретяването на лещата на Френел - система от оптични стъкла, които фокусират светлината, се дава възможност тя да се вижда от по-далечно разстояние. По-късно фаровете стават проблясващи - светват и прекъсват. В Шабленския фар се пази старата фарова глава, която е била поставена през 1934 г. Това е бил модерен за времето си фар, притежавал е фотоклетка, коментира Нанев.

През 1987 г. старата (шведска) апаратура е сменена с електронно управляема съветска система, която работи и до момента - побългарявана, побългарявана, но все още сме на нея, коментира пазачът на Шабленския фар. Тя е импулсна, но при нея светлинният сигнал се повтаря на 20 секунди, защото системата не позволява да се направи на 25 секунди, както е бил дотогава.

С всяко изменение на външната част на фаровото съоръжение и смяна на сигнала нашата служба е длъжна да уведоми мореплавателите от цял свят, посочи Нанев. Когато минава корабът, вижда светлините и по фаровата книга се ориентира какви светлини на какви секунди се повтарят и разбира, че това е Шабленският фар, обясни той. Всеки фар има определен точен сигнал, който не трябва да се повтаря на 200-300 мили разстояние, за да не се объркват корабите, допълни дългогодишният фаропазач.

Международният ден на морските фарове се отбелязва от 1993 г. в събота и неделя през третата седмица на август по инициатива на шотландците Джон Форсайт и Майк Далримпъл, които установили любителска радиостанция в морски фар с идея да си комуникират с други радиолюбители, които също са установили своите радиостанции в морски фарове. През 1993 г. в инициативата се включват 11 радиостанции, през 1999 г. участват 204 морски фара от 36 държави. Понастоящем в инициативата се включват около 500 морски фара в над 50 държави, като идеята е хората да научат повече за ролята на морските фарове в осигуряване на безопасността на морския транспорт.